Arquivos de Tags: rio de janeiro

ХРИСТО БОЯДЖИЕВ – IN MEMORIAM

Автор: Георги Н. Николов

Този наш автор – поет, разказвач и публицист, е роден на 21 февруари 1911 г. в Луковит. Бащата, Атанас, е адвокат, член на Националлибералната партия, народен представител и министър на просветата в блоковото управление на Никола Мушанов до преврата на 19 май 1934 г. Бъдещият писател завършва право в Париж през 1932 г. и постъпва на работа в Министерството на външните работи. През 1946 г. го напуска и през Румъния, където е бил акредитиран, емигрира в Бразилия. Установява се в Рио де Жанейро. От 1950 г. до 1958 г., заедно с д-р Александър Николаев, Любомир Зафиров и Светослав Митиков издава „Български осведомителен бюлетин” – до 1953 г. на циклостил, а след това – печатно. В него публикува под псевдонимите Никола Механджиев и К. х. Еленкин. Племенник е на Трифон Кунев. От 1961 г. започва издаването на списание „Bulgarian Review” – на английски език. Пет години по-късно отпечатва първата си стихосбирка „Лодкар” – Рио де Жанейро, 1966 г., следвана от стихосбирката „Сам” – Рим, 1971 г., „Мозайка” – Мюнхен, 1977 г. и „Погледи” – стихове, разкази, подлистници – Мюнхен, 1981 г. Тези четири книги са дело, според кориците, на Издание Rodna Zemia, Rio de Janeiro (Bresil). На португалски през 1977 г. излиза стихосбирката „Viagens”. През 1984 г. Бояджиев публикува на английски език биографията на Кръстю Раковски. Умира на 5 март 1993 г. в Бразилия…

Съдбата на Бояджиев не е по-различна от тази на още наши дипломати след политическия вододел на 50-те г. от ХХ в. Връщайки се у нас, почти сигурно са щели да бъдат осъдени на различни срокове затвор, или нещо по-лошо. Това води до разбираем негативизъм в оценките им за новата власт. Защото всяка власт идва със своите апологети и своите отрицатели. В „Подлистници” – „Бодили”, заглавията „За българските камбани и сребърният дискус”, „Два портрета”, „Розовият пакет с българска слава”, „Дядо Петко се би някога за Матушка Русия”, „Тютюн” – Мишеморка”, „Свободата иска и Екзарха и Караджата”, „Източният въпрос някога и сега”…, отдавна са загубили политическа актуалност. Най-общо те разглеждат отношенията ни с Русия, положението на обикновените хора у нас, исторически ретроспекции от историята ни, критични отзиви върху книги – лица на социалистическия реализъм. Днес тези текстове имат познавателно значение. Разказите пък са повече „снимки”на конкретни наблюдения, спомени за мили български празници, или напразни опити да се впишат в реалната бразилска действителност, за да оцелеят: „Изненадата”, „Модернизирано земеделие”, „На теферич”, „Новата карта”, „В църковната градина”, „Пътуване”, „Занаят”. Но действителна художествена дарба откриваме в лириката на Бояджиев, заради която той не трябва да бъде забравен. „Бояджиев е един вглъбен в себе си, крайно скромен, уединен, съзерцателен лирик. Само като далечна светкавица в неговите стихове проблясват мотиви, които напомнят за мъчителната загуба на неговата Родина. Като поет той се осъществява в саморазговор или в тихи шепоти с най-незначителни на вид неща и събития. Стиховете, състоящи се често от една, две или три думи, се изливат в разговорен тон, но в неговите стихове оживяват и картините, които среща в своето скиталчество” – четем в „Мозайка” мнението на Христо Огнянов. Който, за по-ясна илюстрация, превежда стихове на добрия си приятел от „Bulgarische Jahrbucher”, т. 2, 1974 г.:

Просекът
Седи
И равнодушно
Чака.
Но вместо
Милостиня
Минувачите
Изпълват
Шапката
С молби
Просекът
Да ги спаси. „Милостиня”

Поезията на Бояджиев е съзерцателна, интимно-монологична, нерядко – с теософско внушение за смисъла на човешкия живот. В нея се чувства умората на емигранта, за който родният край е преди всичко спомен, а конкретиката на днешния ден – сведена до интеграция в обществото на чуждата страна. Става дума за физическо, за интелектуално и емоционално оцеляване, отразено от автора в изписаните страници. Лириката му е илюстрация на символизъм, закъснял за времето на създаването си: 60-те, до 80-те г. на ХХ в. Изпълнен с философско, примирено разбиране, че не сме господари на предрешената си орис, а трябва да вникваме в нейните, изпратени от Създателя послания. Темите са познати: за живота и смъртта, за любовта, отминала неизвестно къде, защо Бог е създал нашата планета и пр. За самотата на личността, общуваща с реалното в молитвен унес. Денят и нощта са внушение за доброто и злото, които неизменно ни съпътстват по волята на християнските небеса.

За мене
Всеки ден
Тече различно
Разделям времето
На части,
С които
И меря
Степента
На радостта или скръбта.

Често срещан мотив са пътищата, неводещи никъде, но които трябва да се изминат. Енигматиката на реката, течаща винаги в предопределената посока и никога обратно: алегория за отминаващите години и настъпващия биологичен финал. Джунглата с кънтящите гласове на неизброими същества пред уединението на автора-самотник. Стиховете са вид монологични разсъждения. Беседа с личното „аз” на Христо Бояджиев, но почти винаги с отворен финал – знак за читателя да потърси и открие и себе си между загатнатата рима на редовете. Част от творбите напомнят кратки поеми: „Мозайка”, „Вихри”, „Тарантела” – 1,2 3… 9, „Кръстоносец”, „Последни вихрове” и пр. Други са осмислени като притчи – също характерен код на символизма:

На моя бряг открих
Умаломощени чайки.
Те знаяха различни песни,
Но думите не си спомняха добре.
Те бяха толкоз стари,
Че всичките пера изглеждаха
Посивяло бяли.
Зададох им безчет въпроси,
Но те стояха глухонями.
Защо избраха моят бряг печален?
Защо се спряха в тази пустота? „Чайки”

Поетичното наследство на Христо Бояджиев напомня цветни витражи в храм на тъжното проникновение. В него мистиката отсъства, но доминира отчуждение от делничните човешки радости. Понякога реалното напомня за себе си – с надеждата България да бъде прегърната отново. То бързо отстъпва пред спомени, облечени също в алегория и приглушена палитра на изразните цветове – „На Великден в село”:

Мъртвите нахлуха
В двора
На запустялата ни къща,
Пристигнали
От различни крайща
В старомодни облекла.
Едни подпряни
На бастуни,
Други в ботуши,
Жените със забрадки
Или с шапки,
Мълчаливо поглеждайки
Едни към други,
Търсящи
Невидимата връзка,
Прекъсната преди години.

Лиричното творчество на Бояджиев прилича на тематични концентрични кръгове, свързани взаимно по силата на идейната си мащабност. Земята под Божието присъствие и животът върху нея, съпоставим с морала на стародавните скрижали. Динамичното съвремие, нарушаващо вътрешната, в случая болезнено ранена хармония на личността. Търсеното от нея уединение след неочаквани обрати в уж предначертания й път. Спомените за Родината и мисълта за нея. Привидно сдобрени с крехката утеха, че и тя е част от планетата, която странникът обитава. Но и с неудовлетвореност, че по силата на обстоятелствата е останала далеч и не може краят на емигрантството да свърши в нейния предел. Затова авторовите послания са донякъде откровенията на аскет, захвърлен сред човешката пустиня за изкуплението на незнайни грехове. На Ахасвер с тленни цел и посока.Тук може би е мястото да се запитаме дали още трябва да делим българската литература на „емигрантска” и „национална”. Нейната основа, независимо от всякакви външни фактори, се основава именно върху вековечната ни народопсихология. Тя диктува емоционалното ни световъзприемане и творческия му изказ върху белия лист. В случая с Христо Бояджиев – запознаваме се с безспорно надарен автор, печатал книгите си по чужди краища, несъмнено с надеждата да стигнат нявга и у нас…

Да, те са случайно и у нас, сбутани в глух край на страната. Цитатите тук са по буквалния словоред и граматика. Наивно е да мисля, че някога ще бъдат преиздадени. Но нека припомня – те все пак са и български…

Така ми липсват
Нашите гори
През пролет,
В ранна есен
Или през зима.
Опитай се
Да се превърнеш
В птичка,
Политнала
Безстрашно
В тъмнината,
Почувствувала
Внезапно
Ограничената си мощ.

Antropóloga búlgara transforma pão em terapia e programa social

Escrito por Ben Popov em junho 16, 2012 Nenhum comentário

A cena de Jesus Cristo dividindo o pão com seus apóstolos ficou na história como um símbolo de solidariedade. Mas tem gente que consegue enxergar no alimento mais do que isso. A antropóloga da Universidade de Princeton, nos Estados Unidos, Nadezhda Savova, por exemplo, transformou-o em questão social e até terapêutica. Ela criou um projeto que é utilizado de diferentes formas por 12 países. Basicamente, consiste em fazer pão em grupo.

“O projeto começou com minha pesquisa sobre tradições de comida do mundo, sobretudo o pão. Eu queria saber como preservar as tradições e a importância delas. Me dei conta que fazer o pão era uma oportunidade onde várias pessoas poderiam se juntar. Comecei na pequena cidade de Gabrova, na Bulgária, na minha própria casa. Passei a ter 40, 50 pessoas por noite, muitos com deficiência física e mental, ricos, pobres e pessoas de rua”, conta Savova.

Dividir o pão é um sinal de solidariedade, aprender a fazê-lo em meio a um grupo de amigos é uma forma de inclusão e, a antropóloga descobriu depois, de terapia. “É um modelo muito bom porque une as pessoas e faz elas se sentirem em casa. Viajei pelo mundo e a partir dessa iniciativa se desenvolveram muitos outros programas sociais”, explica Savova. “Na Rússia e no Peru, temos o programa em hospitais. Os médicos fazem o pão junto com os pacientes e muda totalmente a relação entre eles, além de fazer o paciente se sentir melhor no ambiente de um hospital. É muito terapêutico, chamamos de pãoterapia”. Savova conta que chegou até a trabalhar com Patch Adams, o exemplar fundador da terapia do riso que chegou a ser tema de um filme de Hollywood.

Em cada lugar do mundo, o pão é feito de uma forma – com trigo, milho, batata e até arroz, mas Savova explica que a recepção ao projeto é sempre a mesma. “É muito interessante, porque o pão pode ser feito de diferentes ingredientes, mas o contato com a massa é tão agradável que é universal o prazer das pessoas em trabalhar com ela. Para eles, é quase um milagre ver o processo da farinha até o pão.

Convidada para apresentar o projeto na Cúpula dos Povos, evento paralelo que questiona as discussões da Conferência das Nações Unidas sobre o Desenvolvimento Sustentável, Savova pretende transformar uma faixa de grama do Aterro do Flamengo em fábrica de pães na próxima quarta-feira à tarde. Ela não tem dúvida de que a recepção à ideia será semelhante a que já tem pelo mundo. “É uma questão muito sustentável porque muda a maneira como as pessoas pensam a comida. E no final é ótimo porque todo mundo fica feliz em comer e sentir aquele cheiro maravilhoso de pão quentinho.”

Rio+20
Vinte anos após a Eco92, o Rio de Janeiro volta a receber governantes e sociedade civil de diversos países para discutir planos e ações para o futuro do planeta. A Conferência das Nações Unidas sobre Desenvolvimento Sustentável, que ocorre até o dia 22 de junho na cidade, deverá contribuir para a definição de uma agenda comum sobre o meio ambiente nas próximas décadas, com foco principal na economia verde e na erradicação da pobreza.

Composta por três momentos, a Rio+20 vai até o dia 15 com foco principal na discussão entre representantes governamentais sobre os documentos que posteriormente serão convencionados na Conferência. A partir do dia 16 e até 19 de junho, serão programados eventos com a sociedade civil. Já de 20 a 22 ocorrerá o Segmento de Alto Nível, para o qual é esperada a presença de diversos chefes de Estado e de governo dos países-membros das Nações Unidas.

Apesar dos esforços do secretário-geral da ONU Ban Ki-moon, vários líderes mundiais não estarão presentes, como o presidente americano Barack Obama, a chanceler alemã Angela Merkel e o primeiro ministro britânico David Cameron. Ainda assim, o governo brasileiro aposta em uma agenda fortalecida após o encontro.

Fonte: http://invertia.terra.com.br

Novos requisitos para entrada de turistas espanhóis no Brasil

Escrito por Ben Popov em abril 2, 2012 Nenhum comentário

Brasil endurece regras para entrada de espanhóis no país

A partir desta segunda-feira, o Brasil vai endurecer as regras para a entrada de espanhóis no país. A medida foi adotada pelo governo como forma de responder ao tratamento dado aos turistas brasileiros na Espanha. Segundo o Ministério das Relações Exteriores, a decisão é baseada no chamado princípio diplomático da reciprocidade.

De acordo com a Polícia Federal, o controle migratório passará a exigir dos turistas espanhóis para o ingresso em território nacional, além das previsões legais ordinárias, a apresentação de bilhete aéreo de volta, com data de retorno marcada, comprovação de meios econômicos suficientes para manutenção durante período de permanência no país e documento comprovando o endereço de estadia ou carta-convite de residente no Brasil.

Em 2010, 1.600 brasileiros foram barrados na Espanha, sob a alegação de que estavam tentando entrar ilegalmente para trabalhar sem visto. No ano passado, o ministro das Relações Exteriores, Antonio Patriota, admitiu que as discussões com o governo espanhol não estavam avançando e havia casos inaceitáveis. Apesar de ter caído o número de brasileiros barrados, a média ainda era de 140 pessoas por mês.

O governo brasileiro alega que a Espanha aplica com mais rigor do que outros países as normas do acordo de Schengen, que prevê a livre-circulação de cidadãos entre os países-membros da União Europeia. Na década passada houve uma forte corrente migratória de brasileiros à Espanha, atraídos pela bonança econômica – e o país continua sendo uma das principais portas de entrada à União Europeia. A estimativa é de que haja 50.000 brasileiros vivendo ilegalmente na Espanha.

Proporcionalmente, é maior o número de brasileiros barrados na Grã-Bretanha, por exemplo, mas alguns casos em especial tornam a situação na Espanha mais delicada – uma cientista brasileira que cumpria todos os requisitos foi barrada no país europeu sem maiores explicações. “Preocupa-nos que as excelentes relações entre os dois países possam empenhar-se por um tema puramente administrativo e sem fundamento real mínimos”, afirmou à agência de notícias EFE o cônsul geral da Espanha no Rio de Janeiro, Alfonso Palazón.

O diplomata garantiu que “nem à Espanha nem ao Brasil interessa que haja uma escalada de deportações, pois os dois lados se beneficiam com o turismo”. Na semana passada, uma missão espanhola de alto nível reuniu-se com autoridades brasileiras para tentar evitar problemas com os turistas. Foi acordado um diálogo permanente entre os dois países, incluindo a comunicação aos consulados dos acessos de entrada negados sem justificativa. O Brasil afirmou que a maior rigidez nos requisitos de entrada será aplicada somente aos turistas espanhóis e não aos demais cidadãos de países do acordo Schengen. Devido à crise, nos últimos meses aumentou o número de espanhóis que chegam ao Brasil em busca de oportunidades de trabalho pelo bom momento econômico do país.

(Com agências Estado e EFE)

Rio de Janeiro – one of the most expensive cities in Brazil

Escrito por Ben Popov em março 6, 2012 Nenhum comentário

Living in Rio de Janeiro can be a real dream: Great restaurants, beautiful scenery, beautiful people and different cultures, but nothing is quite good as it seems. A standard middle-class way of life in Rio de Janeiro is not easy as it seems.

Introduction

Being the 12th most expensive city in the world, in Brazil, Rio de Janeiro is only behind So Paulo (10th place) in accordance with the research classified 214 cities, living in cities like Rio de Janeiro has higher cost for transportation, living, food, goods, entertainment and clothing.

The purpose of this article is to look at the cost of keeping a middle-class Western European life standard in Rio. Initially have in mind that the living costs will vary from person to person, depending on what you plan to relinquish.

Lodging

The housing is certainly the most problematic topic when we talk about expensive prices in Rio de Janeiro. Depending on where you work, it is better to live near your job, as neighborhoods are far apart, and public transport is still under development. Prices of renting or buying a property depend on the neighborhood you choose to live in.

Very poor people, especially those who live in extremely poor areas, such as favelas, sometimes spending more than five hours commuting to work. It is important to say that traffic and public transport is not good enough to support the population.

Transportation

The public transport in Rio de Janeiro is not good enough to support the entire population. Subways are still better than buses, but they do not cover the entire city. Taxis are very easy to find in Rio de Janeiro, but the ride price is not too cheap, riding from Copacabana to Ipanema, you’ll spend more or less 12 BRL, so if you’re going to get a taxi every day, you are better by a car.

Food and Beverages

Food is not the most expensive item in Brazil, so Brazilians spend most of their income to buy food. Eating and drinking costs are largely the same throughout the country, with only a few things vary.

Entertainment

Fun in Rio de Janeiro is not complicated. The city has activities for all kinds of people. You only need to choose what pleases you most. The very good point is that during the day, most of the events are free.

During the day the beaches, exhibitions, theaters, parks and street entertain those who love to have fun, followed by the sun. There are activities throughout the city and sites specialized only in this kind of fun.

During the night there are the famous pubs and bars where people go to their famous Happy Hour. For those who love the night clubs and party all night, Rio de Janeiro offers music nights for all types of music lovers. Prices start at zero (especially for women) and can reach BRL 400.

Living in Rio de Janeiro may or may not be a good deal, it depends mostly on what lifestyle meets your needs. Something you should always remember is having a middle class way of life in this city is not so cheap. Keep in mind that costs can be reduced, depending on what you are willing to let go.

Immigrating to Brazil? Learn real Brazilian Portuguese first!

Escrito por Ben Popov em março 5, 2012 Nenhum comentário

Whether you are just traveling in Brazil for a week or two, or if you eventually want to be using your Portuguese fluently in high powered business meetings, this website is the place to start your Brazilian Portuguese adventure ==>

Brazilian Portuguese (Portuguese: português brasileiro or português do Brasil; pt-BR) is the group of dialects of the Portuguese language written and spoken by roughly all of the 190 million inhabitants^[1] of Brazil and by a few million Brazilian emigrants, mainly in the United States, Paraguay, Japan, Portugal, and Argentina.

Some authors compare the differences between Brazilian Portuguese and European Portuguese to those found between British and American English,^[2] while others see the differences between Brazilian and European Portuguese as greater or much greater.^[3]^[4] The differences in the spoken language are much more pronounced than the differences in the formal written language.^[3] As many as 1% of the words are different and limited mainly to flora, fauna, foods, etc. As with many languages, the differences between standard Brazilian Portuguese and its informal vernacular are marked, though lexicon and most of the grammar rules remain the same. Nonetheless, there are still scientific debates about the status of that variant due to those differences, especially whether or not it would be a case of diglossia.

Nevertheless, the comparatively recent development of Brazilian Portuguese (and its use by people of various linguistic backgrounds), the cultural prestige and strong government support accorded to the written standard has maintained the unity of the language over the whole of Brazil and ensured that all regional varieties remain fully intelligible. Starting in the 1960s, the nationwide dominance of television networks based in the southeast (Rio de Janeiro and São Paulo) has made the dialects of that region into an unofficial spoken standard for the means of communication, as well.

From Wikipedia, the free encyclopedia