Arquivos de Tags: Рио де Жанейро

ХРИСТО БОЯДЖИЕВ – IN MEMORIAM

 

Автор: Георги Н. Николов

Този наш автор – поет, разказвач и публицист, е роден на 21 февруари 1911 г. в Луковит. Бащата, Атанас, е адвокат, член на Националлибералната партия, народен представител и министър на просветата в блоковото управление на Никола Мушанов до преврата на 19 май 1934 г. Бъдещият писател завършва право в Париж през 1932 г. и постъпва на работа в Министерството на външните работи. През 1946 г. го напуска и през Румъния, където е бил акредитиран, емигрира в Бразилия. Установява се в Рио де Жанейро. От 1950 г. до 1958 г., заедно с д-р Александър Николаев, Любомир Зафиров и Светослав Митиков издава „Български осведомителен бюлетин” – до 1953 г. на циклостил, а след това – печатно. В него публикува под псевдонимите Никола Механджиев и К. х. Еленкин. Племенник е на Трифон Кунев. От 1961 г. започва издаването на списание „Bulgarian Review” – на английски език. Пет години по-късно отпечатва първата си стихосбирка „Лодкар” – Рио де Жанейро, 1966 г., следвана от стихосбирката „Сам” – Рим, 1971 г., „Мозайка” – Мюнхен, 1977 г. и „Погледи” – стихове, разкази, подлистници – Мюнхен, 1981 г. Тези четири книги са дело, според кориците, на Издание Rodna Zemia, Rio de Janeiro (Bresil). На португалски през 1977 г. излиза стихосбирката „Viagens”. През 1984 г. Бояджиев публикува на английски език биографията на Кръстю Раковски. Умира на 5 март 1993 г. в Бразилия…

Съдбата на Бояджиев не е по-различна от тази на още наши дипломати след политическия вододел на 50-те г. от ХХ в. Връщайки се у нас, почти сигурно са щели да бъдат осъдени на различни срокове затвор, или нещо по-лошо. Това води до разбираем негативизъм в оценките им за новата власт. Защото всяка власт идва със своите апологети и своите отрицатели. В „Подлистници” – „Бодили”, заглавията „За българските камбани и сребърният дискус”, „Два портрета”, „Розовият пакет с българска слава”, „Дядо Петко се би някога за Матушка Русия”, „Тютюн” – Мишеморка”, „Свободата иска и Екзарха и Караджата”, „Източният въпрос някога и сега”…, отдавна са загубили политическа актуалност. Най-общо те разглеждат отношенията ни с Русия, положението на обикновените хора у нас, исторически ретроспекции от историята ни, критични отзиви върху книги – лица на социалистическия реализъм. Днес тези текстове имат познавателно значение. Разказите пък са повече „снимки”на конкретни наблюдения, спомени за мили български празници, или напразни опити да се впишат в реалната бразилска действителност, за да оцелеят: „Изненадата”, „Модернизирано земеделие”, „На теферич”, „Новата карта”, „В църковната градина”, „Пътуване”, „Занаят”. Но действителна художествена дарба откриваме в лириката на Бояджиев, заради която той не трябва да бъде забравен. „Бояджиев е един вглъбен в себе си, крайно скромен, уединен, съзерцателен лирик. Само като далечна светкавица в неговите стихове проблясват мотиви, които напомнят за мъчителната загуба на неговата Родина. Като поет той се осъществява в саморазговор или в тихи шепоти с най-незначителни на вид неща и събития. Стиховете, състоящи се често от една, две или три думи, се изливат в разговорен тон, но в неговите стихове оживяват и картините, които среща в своето скиталчество” – четем в „Мозайка” мнението на Христо Огнянов. Който, за по-ясна илюстрация, превежда стихове на добрия си приятел от „Bulgarische Jahrbucher”, т. 2, 1974 г.:

Просекът
Седи
И равнодушно
Чака.
Но вместо
Милостиня
Минувачите
Изпълват
Шапката
С молби
Просекът
Да ги спаси.            „Милостиня”

Поезията на Бояджиев е съзерцателна, интимно-монологична, нерядко – с теософско внушение за смисъла на човешкия живот. В нея се чувства умората на емигранта, за който родният край е преди всичко спомен, а конкретиката на днешния ден – сведена до интеграция в обществото на чуждата страна. Става дума за физическо, за интелектуално и емоционално оцеляване, отразено от автора в изписаните страници. Лириката му е илюстрация на символизъм, закъснял за времето на създаването си: 60-те, до 80-те г. на ХХ в. Изпълнен с философско, примирено разбиране, че не сме господари на предрешената си орис, а трябва да вникваме в нейните, изпратени от Създателя послания. Темите са познати: за живота и смъртта, за любовта, отминала неизвестно къде, защо Бог е създал нашата планета и пр. За самотата на личността, общуваща с реалното в молитвен унес. Денят и нощта са внушение за доброто и злото, които неизменно ни съпътстват по волята на християнските небеса.

За мене
Всеки ден
Тече различно
Разделям времето
На части,
С които
И меря
Степента
На радостта или скръбта.

Често срещан мотив са пътищата, неводещи никъде, но които трябва да се изминат. Енигматиката на реката, течаща винаги в предопределената посока и никога обратно: алегория за отминаващите години и настъпващия биологичен финал. Джунглата с кънтящите гласове на неизброими същества пред уединението на автора-самотник. Стиховете са вид монологични разсъждения. Беседа с личното „аз” на Христо Бояджиев, но почти винаги с отворен финал – знак за читателя да потърси и открие и себе си между загатнатата рима на редовете. Част от творбите напомнят кратки поеми: „Мозайка”, „Вихри”, „Тарантела” – 1,2 3… 9, „Кръстоносец”, „Последни вихрове” и пр. Други са осмислени като притчи – също характерен код на символизма:

На моя бряг открих
Умаломощени чайки.
Те знаяха различни песни,
Но думите не си спомняха добре.
Те бяха толкоз стари,
Че всичките пера изглеждаха
Посивяло бяли.
Зададох им безчет въпроси,
Но те стояха глухонями.
Защо избраха моят бряг печален?
Защо се спряха в тази пустота?            „Чайки”

Поетичното наследство на Христо Бояджиев напомня цветни витражи в храм на тъжното проникновение. В него мистиката отсъства, но доминира отчуждение от делничните човешки радости. Понякога реалното напомня за себе си – с надеждата България да бъде прегърната отново. То бързо отстъпва пред спомени, облечени също в алегория и приглушена палитра на изразните цветове – „На Великден в село”:

Мъртвите нахлуха
В двора
На запустялата ни къща,
Пристигнали
От различни крайща
В старомодни облекла.
Едни подпряни
На бастуни,
Други в ботуши,
Жените със забрадки
Или с шапки,
Мълчаливо поглеждайки
Едни към други,
Търсящи
Невидимата връзка,
Прекъсната преди години.

Лиричното творчество на Бояджиев прилича на тематични концентрични кръгове, свързани взаимно по силата на идейната си мащабност. Земята под Божието присъствие и животът върху нея, съпоставим с морала на стародавните скрижали. Динамичното съвремие, нарушаващо вътрешната, в случая болезнено ранена хармония на личността. Търсеното от нея уединение след неочаквани обрати в уж предначертания й път. Спомените за Родината и мисълта за нея. Привидно сдобрени с крехката утеха, че и тя е част от планетата, която странникът обитава. Но и с неудовлетвореност, че по силата на обстоятелствата е останала далеч и не може краят на емигрантството да свърши в нейния предел. Затова авторовите послания са донякъде откровенията на аскет, захвърлен сред човешката пустиня за изкуплението на незнайни грехове. На Ахасвер с тленни цел и посока.Тук може би е мястото да се запитаме дали още трябва да делим българската литература на „емигрантска” и „национална”. Нейната основа, независимо от всякакви външни фактори, се основава именно върху вековечната ни народопсихология. Тя диктува емоционалното ни световъзприемане и творческия му изказ върху белия лист. В случая с Христо Бояджиев – запознаваме се с безспорно надарен автор, печатал книгите си по чужди краища, несъмнено с надеждата да стигнат нявга и у нас…

Да, те са случайно и у нас, сбутани в глух край на страната. Цитатите тук са по буквалния словоред и граматика. Наивно е да мисля, че някога ще бъдат преиздадени. Но нека припомня – те все пак са и български…

Така ми липсват
Нашите гори
През пролет,
В ранна есен
Или през зима.
Опитай се
Да се превърнеш
В птичка,
Политнала
Безстрашно
В тъмнината,
Почувствувала
Внезапно
Ограничената си мощ.

 

Карнавалът на Рио де Жанейро се пренася в Бургас

Пищният карнавал на Рио де Жанейро с много самба и феерични костюми ще се пренесе на сцената в Летния театър през август.

Тогава на бургаската публика ще гостуват 25-мата актьори от Националната бразилска компания с уникалното шоу „Бразилска фантазия”. Те са събрани специално за случая от най-големите школи по самба в  Рио де Жанейро, Сао Пауло до Салвадор де Баия, носители на множество награди от прочутия карнавал.

С ефектни цветни костюми, досущ като на световноизвестния фестивал, ще дефилират и танцуват екзотични мулатки. Гостите ще се пренесат в далечната страна с автентична музика, майсторска самба и зрелищна демонстрация по бойното изкуство капоейра.

Невероятното шоу ще бъде на 5-и август от 21 часа. Бразилската национална компания е  водена от международно признатия хореограф и арт директор Cesar Camargo. Танцьорите от училище “Beija Flor” ще участват в представлението с оригиналните и колоритни костюми, с които са печелили Sambadrome в Рио де Жанейро.

Материал на: http://www.burgasutre.bg

Дилма Русеф праща бразилския бизнес у нас

Президентът Росен Плевнелиев се срещна с бразилския си колега Дилма Русеф в Рио де Жанейро по време на третия ден от Конференцията на ООН за устойчиво развитие „Рио+20″. Двамата обсъдиха План за активизиране на двустранните икономически отношения.

Дилма Русеф се ангажира в близките месеци да изпрати представители на правителството и на бразилския бизнес в България, за да проучат на място възможностите за стартиране на съвместни проекти и на смесени предприятия.

Конкретни сфери от интерес за бразилския интерес са високите технологии, сътрудничеството в областта на науката и образованието, земеделието и производството на изкуствени торове.

Бразилските представители ще проучат на място и възможностите за участие в реализацията на бъдещия технологичен център „София тек парк”.

Съгласуването на конкретни съвместни проекти ще бъде последвано от визита на представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и представители на българския бизнес в Бразилия, които да подготвят конкретните договори между двете страни, съобщават от пресцентъра на държавния глава.

По време на срещата си с Дилма Русеф президентът Плевнелиев е изтъкнал, че предстоящите промени в Закона за инвестициите, които се подготвят в момента у нас, ще облекчат значително условията за започване на бизнес в България. Той е представил и основните макроикономически показатели на България в момента, като е отбелязал, че страната ни е единствена в Европа, чийто кредитен рейтинг се повишава в условията на криза.

Плевнелиев е поканил Бразилия за стратегически партньор на България в областта на земеделието и производството на храни. Бразилия е сред водещите държави в тези области и може да съдейства на страната ни да разгърне потенциала си.

Двамата президенти са се договорили още да засилят обмена на информация между двете държави и да подобрят връзките между България и Бразилия, особено в перспективни области на сътрудничеството, каквито са науката, високите технологии и биотехнологиите.

Президентът Дилма Русеф е изразила желание повече бразилски студенти да учат в България, което, по думите й, е на изключително високо ниво, особено в инженерните специалности.

Кризата и ситуацията в Европа също са били сред акцентите по време на разговора. Президентът Русеф изрази готовността на Бразилия да помага на европейските страни в трудния за тях момент. От своя страна, българският държавен глава е подчертал, че сега е време за важните реформи, които да доведат до нов икономически растеж.

Пред Росен Плевнелиев Дилма Русеф е припомнила емоционалната си обвързаност с България и е определила като вълнуващи спомените си от посещението в страната ни миналата година.

На срещата в Рио де Жанейро е присъствал и министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, който е придружавал дъжавния глава по време на визитата му в Бразилия.

 

Копакабана – перлата на Рио де Жанейро

Копакабана е най-популярния плаж в никога не заспиващата бивша столица на Бразилия – Рио де Жанейро и един от най-красивите в света. Разположен е в едноименния стар бразилски квартал и заема цели 4 км. Плажната ивица се простира от Посто Доис (Posto Dois) до Посто Сеис (Posto Seis), като в двата й края има исторически крепости. Форт Копакабана е построен през 1914 г. и се намира в южната част на Посто Сеис, а Форт Дуке де Кашиас (Duque de Caxias) е издигнат през 1779 г. в северната част.

 

Първоначално Копакабана е било малко безизвестно рибарско селце. С построяването на луксозният хотел Копакабана Палас през 1923 г. славата на квартала и лазурната брегова линия се разраства и започва постепенно да привлича все повече туристи. Филмови звезди, кралски особи и известни знаменитости са отсядали в бутиковия хотел, благодарение на който плажа става световно известен. През годините в района се появяват още много нови, внушителни и по-модерни постройки и хотели, но до ден днешен Копакабана Палас запазва соята красота и туристите не пропускат да се полюбуват на величествения му вид.

Плажната ивица безспорно е мечтана дестинация за лятна ваканция от милиони хора по света. Тълпи от туристи прииждат ежегодно в Рио де Жанейро, за да усетят невероятната атмосфера, която блика от Копакабана и съседната плажна ивица Ипанема. Реално двата плажа са едно цяло и само краските на пешеходната алея определят границите им. Не по-малко прочут е и булевард Авенида Атлантика, който опасва крайбрежието. Тук са концентрирани едни от най-добрите заведения, в това число кафенета, ресторанти, барове и дискотеки. Нощният живот е цяло преживяване и едва ли има еквивалент някъде другаде по света.

Копакабана не е притегателна сила само за летните ваканции. Над 2 милиона туристи от цял свят предпочитат да празнуват новогодишните празници тук, танцувайки боси по пясъка на фона на латиноамериканските ритми. По традиция всички са облечени в бяло, алкохола и коктейлите са в неограничени количества, а когато удари 00:00 часа небето се изпълва с хиляди изригващи фойерверки.

Материал от: http://www.hobyto.com

Карнавал 2012 – Рио де Жанейро

Рио де Жанейро (на португалски Rio de Janeiro, което означава януарска река) е град в Югоизточна Бразилия, център на щат Рио де Жанейро.

Населението на града е около 6 100 000 души (2006), а на градската агломерация — около 11 582 000 милиона души (2009). Рио де Жанейро е вторият по големина град в Бразилия след Сао Пауло и служи за столица на страната от 1764 до 1960, когато столицата е преместена в Бразилия. През 1808-1821, градът е столица на Португалската империя.

На хълма Корковадо се намира прочутата статуя на Иисус Христос, наречена Христос Спасителя. Рио де Жанейро е известен и с карнавала, който се провежда там всяка година.

Местните жители наричат себе си кариока (‘carioca’). На местния диалект на народа на тупи, който говори гуарански език cari означава ‘бели хора’, а oca — дом, т.е. „домът на белите хора“.

Официален сайт на Карнавала: http://g1.globo.com/carnaval/2012/