Arquivos de Tags: България

НЕПОЗНАТИЯТ БЪЛГАРИН СТЕФАН КИНЧЕВ

НЕПОЗНАТИЯТ БЪЛГАРИН СТЕФАН КИНЧЕВ

Георги Николов

Stefan KinchevИмето на Стефан Кинчев в България е почти непознато. За него се знае малко, при все че той силно желаеше да бъде приет духовно от своя народ. Разполагаме със сведения, все пак достатъчни, да очертаем неговия житейски и творчески път. Основен извор засега са книгите му, и по-точно “Странната идея на един момък”, стихотворенията му с автобиографично начало и писмата до негови познати. Изминатият от него житейски път е поучителен и с основание е обект на мемоаристиката.

Преписката ми със Стефан Кинчев започна, когато от Комитета за българите в чужбина получих неговия адрес. Тя е краткотрайна поради смъртта му. Освен с литературоведски въпроси обаче е актуална и с биографичните данни за Кинчев, както и със сведения за живота на българите, изселници в Бесарабия и по-късно, поради военни и политически трусове – изселници и от нея. Преписката обхваща десетина писма, изпратени ми през 90-те г. на миналия век. Стефан Кинчев пише и до други свои познати българи, като И. Дундаров, В. Даракева (вероятно Даракчиева) и др., у които вероятно ще се намерят част от тях…

От наличните писма могат да се извлекат следните биографични данни за Стефан Кинчев. Като своя рождена дата той сочи 22 март 1895 г. (позовава се на черковните книги). Роден е в с. Хасан Батар (Виноградное) в Бесарабия. Родът му е от с. Маломир [Карапча], Ямболско, а родовото име – Везирев (Везирите, Везирята).

За образованието си Кинчев пише следното (в писмото си от 12 ноември 1984 г.): “…съзнавам се, че аз съм с ниско образование, в село Хасан Батар първоначалното училище, което в него време беше на три години [имало тригодишен курс, б.м., Г. Н.], и брат ми Николай, като искаше да ме учи, ме записа в двукласното училище, което посещавах само една година, не можах да продължавам от недостатки на харча, който се требваше и ме заведе в немцкото село Каргиз да се уча ковач…”

Детството на Кинчев преминава при крайно лоши условия на живот, вследствие на бедността на българите, преселници в Бесарабия. “Роден съм в една кухня. Името [вероятно е искал да напише “именно”] на кухня в него време се прекарваше зимата. Често съм болеял. Баща ми два пъти си дохадял от полето като оставал стадото си на чирака, каквото да бъде на погребението ми, но това не се случило и съм прекарвал и побеждавал болезнята…” (писмо от 8 февр. 1985 г.). И пак там пише: “Съдбата ме доведе тук, в таз тропическа страна, на 31 година на живота ми, вече съм в Бразилия 59 години”.

За семейното положение на Кинчев узнаваме следното: по пътя за Бразилия загубва две от трите си деца. В Бразилия живее в Корнелио Прокопио с дъщеря си Маруся и със съпругата си Ирина. В спомените му често се прокрадва брат му Николай, но почти нищо не се споменава за родителите, въпреки че пази синовна почит към тях. Мислите и емоциите му са изпълнени с носталгия за България и с желание да открие своя родов корен, както и да види главния си труд – “Странната идея на един момък”, преведен на български език. Това не се случи.

Кинчев почина от рак на пикочния мехур на 90-годишна възраст в Бразилия, като пенсионер – механик от железницата С. П. Парана. Там остана тялото му, а духът му, творчеството му е завещано на българската родина, която той не е могъл да има като място за живот и дейност.

Писателското дело на Стефан Кинчев не е твърде обемно. Той работи предимно в художествената проза и отчасти в лириката. Това е запазено за читателя. Сам Кинчев съобщава в писмото си от 26 ноември 1984 г., че е написал още три книги, които са имали злощастната съдба да бъдат изгорени от него. Ето какво точно съобщава той: “Имах още три книги написани: 1) “Миланка”, 2) “Истина или лъжа”, третата – “Какво струва честността”, но аз ги изгорих, заплашен от цензурата в 1964 г.” Цензурата в Бразилия е създавала сериозни трудности на Кинчев. Освен това и липсата на средства не му е позволявала да реализира намеренията си. Потвърждение е написаното в писмото му от 12 ноември 1984 г.: “Както средството ми финансово беше много малко, търсих печатница, която да напечата по-евтино, но таз печатница направи много грешки и сетне в бразилската революция в 1964 година моята книга беше арестувана, защото името беше руско, и като изследваха напечатания първи том, намериха, че съм в политиката “импасиал” (неутрален), и я освободиха”.

Кога започва интересът на Кинчев към писателски изяви, може да се съди по неговите съобщения. Не може да не се отбележи, че този човек, останал без системно училищно образование, отрано започва да пише, за да се оформи като автор под въздействието на събития и външни тласъци:

“Колкото [до] моята творба – пише той в писмото от 12 ноември 1984 г., – я наченах от малки години, като на играчка и съхранявах моите манускрипти. Тука в Бразилия ги преведох на португалски език, но не ми беше на ум да ги напечатам.

Един бразилски писател нощува у мене и начена да чете манускриптите и ме подбуди да ги напечатам.”

Книгите на Стефан Кинчев са написани на португалски и както той сам съобщава, при набирането им са допуснати много грешки. Те обаче имат едно достойнство, което се оказва важно сега, когато се издирва началото на творческата му дейност, и в по-широк аспект – творчеството на ония българи, принудени да живеят и работят далеч от родината си. В книгата “Странната идея на един момък” на обложката са поместени биографични данни за него. Освен това художественото оформление на книгата е показателно за българското му съзнание и копнеж по родината. Поместена е скица на вятърна мелница, предназначението на която е да заинтересува българите в Бразилия, да събуди носталгията им. Резултатът не е такъв, какъвто е очаквал; този, на когото показал рисунката, изказал отрицателно отношение към нея, защото тя му напомняла трудния живот в родината.

Освен посочената рисунка, вътре в книгата има и скица на автора, а друга илюстрация на заглавната страница очертава картата на Европа и неговия емигрантски път. В едно от изданията има корица, в долната част на която е поместена географската карта на Бесарабия. Текстът на районите, на градовете и селищата е написан на латиница, но с главни кирилски букви е означен районът “Придунайски край”. На пета страница, при заглавката “Напускане”, е поместена илюстрация на българско хоро, на която личат играчите мъже и жени, техните български носии, свирещият на кавал човек и всичко това е пояснено с изписаната дума “хоро” (Khoro).

Стефан Кинчев е прозаик, но понякога се ориентира и към лириката. Някои от стихотворенията му са поместени в главната му книга “Странната идея на един момък”, която съдържа на няколко места стихотворения, а освен това в текста са използвани български народни песни, изписани на латиница, но са на български език, и за да бъдат разбрани от чуждестранния читател, авторът е дал техен превод на португалски. Начинът на писане е такъв, че не оставя никакво съмнение по отношение намеренията на автора: той цели да запознае чуждия читател с българския начин на живот, като внася много пояснения на неизвестни за него предмети, обичаи и др.

Стефан Кинчев е писал стихотворения, но те са по-малка част от неговите творчески изяви. В някои от тях преобладава автобиографичното начало и те могат да бъдат ориентир в духовното му развитие и в стремежите му. Стихотворението “Европа” е показателно за трудния му, но изпълнен със смисъл живот, доколкото се изявява като дете на революционна Европа. Сътресенията в обществото са сложили траен отпечатък върху мисленето и чувствата му:

Европа, страна на моите две родини,
които живеят, борейки се за теб,
защищавайки степите на Урал,
дори нямам местенце за гроб.

Българското начало като същност на неговата душевност прозира в легендите, в майчината песен. Европа е земя на жестоки противоречия, в нея животът на индивида е труден и мъчителен, но не убива патриотичното чувство на Стефан Кинчев. В поантата на стихотворението е изразена носталгията по родината. Лирикът изповядва:

И сега, когато старостта ме притеснява,
само любовта към теб не ме напуща.
Не преставам да сънувам божествената земя,
която толкова време не съм виждал.

Личното начало на стихотворението е следствие на отношението на автора към лириката: той я схваща като изповедна, нейното значение съзира в искреността на изказа и художественото послание. Не е без значение за посочената особеност и конкретният повод за написването на стихотворението: замислено е като приложение към романа.

Лириката на Стефан Кинчев се посреща добре от читателите, потвърждение на което са пожеланията на издателството:

“Безкрайно ни е приятно да представим тук стихотворението на нашия скъп брат, поет и писател – Стефан Кинчев, по случай неговата 90-та годишнина.

В издателската къща “Валтер Самариан” се откриват врати за тези, които правят първите си стъпки в поезията и се срещат със силата на творчеството, с блясъка на този велик мъж, пример на любов към културата, към красотата в неговите чувства, които бликат от душата му, която пее…

Тези чувства са израз не само на издателската къща, а на целия град, който го поздравява с любов…”

Цитираните редове са показателни за оценката, получена от Стефан Кинчев в новата му родина Бразилия, която не измества обаче България.

Стихотворенията на Стефан Кинчев са пропити от социални тежнения, които са отзвук от личната му съдба. Те са несъмнено доказателство за насоката, в която той би се изявявал като лирик. Написани са на португалски, но носят белезите на оная лирика, която е присъща и на българските лирици: предпочита катрените с кръстосана рима и с изява на емоциите на лирическия субект.

Лириката е една от областите, в които може и трябва да се търси приносът на Стефан Кинчев като изявяваща се творчески личност. Това може да стане чрез изследване на основното му творческо дело, назовано “Странната идея на един момък” (младеж). Книгата му е обширна по обем и е съставена от три книги, издадени по различно време: първата се появява през 1960 г., втората част носи дата 1969 г., а трета е свързана с цялостното оформяне на този труд, за който авторът настоява да бъде разглеждан като едно цяло. И не само настояването му, но и оформлението на книгата е достатъчно убедително доказателство за тематичното единство и за образната специфика, предпоставка за единството.

Разглежданата книга е твърде своеобразна по жанрова специфика: тя носи признаците на мемоарно съчинение с особеностите на автобиографичната белетристика, както и на художествено повествование. В нея има изобилен документален материал, който й придава достоверност, присъща на историческото изследване.

Художествените особености на тази книга са свързани с образа на Стьопа, проследен от детските години до зрялата му възраст. В него автобиографичните данни са несъмнени. Той е бедно момче, останало отрано сираче и оставено само на себе си. Това положение в живота изостря любознателността му, която се изразява в особен интерес към миналото на родината му. То с внимание изслушва разказите на старците за родния край, подтиква ги да разказват. Силно впечатление оставят у него разказите за Хаджи Димитър, Васил Левски и Хр. Ботйов, обича народната песен…

Писмата по-долу са приложени с присъщите им езикови особености, с печатните грешки, едни от които са следствие на недостатъчното познаване на съвременния български език, а други се дължат на липсата на подходяща пишеща машина, която да има всички букви и препинателни знаци. Тази автентичност внася елемент на исторически и етнографски колорит, които са не по-малко интересни за неговия изследовател. А иначе, с тези няколко реда се опитваме да припомним за бразилския автор Стефан Кинчев, който обичаше България и се надяваше на някаква мъничка взаимност…

ПРИЛОЖЕНИЯ

1)

17 ииня 1984

Господин Гьорги Николов
Бургас
Балгария

Г-н. учонни балгарен Гиорги здразствуйте.

С гояма радость причетах, ващото писмо о 1октебря таз година – Спаеиба. благодарява за отделеното Вашо тый скыпо вре време з меня тук в далечната Бразилия.

Второто писмо получвам от Бургасл пыарвото от една госпожа имито и Веска Даракейва – ул. Гелеман -9 .

Ващо писмо го причетас и разбрах чи Ва интересува моята творба “Страна идеиа на един момак” като сте причетали статията на Др. Стоянов под име “Корени в Бразилската земя” горя-казания былгарян Стоянов направи на меня много което дажи не заслужвам? Той иска мойти книги и аз моги пратих и както Г-н Стаянов обладава португалкия язик причеталги и ги разбрал тяхното содержание.

Навсрно, аз нямах никакав выход литсратурни, никакав прогрес от тукашнити читатели. Напечатахги да интересувам тукашнити нати имигранти – былгари но всичко туй беши напразднол отпечатах на задната кора на книгата една вятарница от тез които много гиимаши в былгарскити села в него време сас цел даги подбудя и заинтересувам но няма побуждението което учаквах; Пырвата книга показах на идин от нащи переселенци той като видя илустрацията на вятарницата искрищял махния от тук: колку сам страдал сас тая вятарница… и такоа беши последствието на моя литературни труд…

Аз сам пансионист като бивши механик на железницата С. П. Паранс. Додах в Бразилия без нищо загубях двете от тритими деца по патя за в Бразилия устанах сас дащеряси Маруся която не жувей при меня тоя дни моята жена Ирина заболя и аз я испратяях при дащерята в гад Лон Лонлрина 60 кил. от Корнелис Прокопио. Тя е учителка пенсиониска имаси каща в гореказания град апк аз жувея сас нения син Роберт.

Радвама вашето требвание от меня за будощо по добро…

Аз пратих идин сеземплар в двата тома на Народната библиотека в Соfия и получах удостоверение от там сас благодарност, Г-н Стоянов получи всичка моя творба (Той се намира сега в Мекс сика)

Проfесор Иван Дундаров тожи има моята творба, той се обеща да переведе от португалски на балгарски ясик но в последнотоси писмо ми собщава тый, -Няма Пари за перевода и то зависи от даржавата – и тый делото устана без последствии.

Ес Ви испратя четертяах ниги, коитоса два тома, пырвия том е една книга и вториа в три книги всичката творба с 750 страници т е.

Испращам на Вашо име без никакви условии ако ги удобрите и намерите достоййни за култура на моя народ давамги без никакво требвание или печалба за трудами…

Прустетими грешкити защото не биждамл веч моити години са 89 и често болея…

Моята машинка няма буква “Г” и твырди знак.

Благодарява за Ващото добро пожелание на меня като искам да выразя сыщото на Вас Господине Гиорги Николов от автора на творбата Стрна идаиа на идин момак – Стеfан Кинчев

(п)*

2)

12 ноябри 1984

Господин
Гиорги Николов
Бургас – Болгария .

Могоуважаеми Господин Ученни Fилоолог Николов, прочетdх неколко пытя Вашето писмо чудно складено и с голяма осторожность писанно като ч се обращавати на някойси тый сыщо учен но, сознавамся че аз сам сас низко образование, в село Гассан Батыр Первоначально училище което в него време беши на три години, и брат ми Николай като искаши дама учи ма записа в Двух-класното учиище в което посещах само една година, неможах да продлжавам от недостатки на харча койтосе требваши и ма заведи в немцкото село Каргиз да се уча ковач…

Колкото моята творба я наченах от малки години, като на играчка и сахранявах моите маноскрити тука в Бразилия ги переведах на португалски язик но ними беши на ум даги напечатчм.

Идин бразилски писатель нущува у меня и начена да чете мано-критете има подбуди даг напечатам. Както средствотоми fинансеро беши много малко трасих печатница която данапечата по еfтено, но таз печатница направи млoгo грески и сетня в бразилската революция в 1964 година моята книга беши арестувана защото иметто беши руско и като иследваха напечатание пырви том намереха че сам в политика “импасиал” нейтрален, и я асвободиха.

Втория том на”Странна идеия на идин момак” я напечатчх в моя град като плащах по малко…

Писмотоми кам Вас е предопреждение че аз сам сас низко абразо-вание защото беднотоми состяние не позволи да предобия по выше абро-сование; извинети грешкити ас слабо виждам, като тряббва да исзляга сас меня трябва да има човек дама води…

Машинкатами няма “Твырди Знак и буква “F” и други знаки..

Сега ва благодаря за ващо тый хубаво писмо и вВи желая добро здрави и далак Живот – Кинчев

(п)

3)

Г-н. Гиорги Николов
Бургас
Болгария

18/10/84

Уважаеми учони Николовл днес рано еспратях по тукашната почта 4 книги по морел на мойта творба на Вашо име; исках даги испратя по воздуха но видях че е млого скыпо, искаха-ми 30 хиляди крузера апак по морето 5 хиляди; Вий щеги получите за един месец, тый испращах на Прf. Дундаров и на Д-р. Румен Стоянов и тий ги получаха в Соfия.

Заметвам че, аз като писател и поет в Бразилия нямам достаточно абразование, имам первоначально училище е една година в двух-класно училище; брат-ми ни даде да законча курс в двухклассното училище защото ма взе и ма заведе в немцкото село Каргас дасе уча ковач.

Искам да знам, защо в былгарската литература буква “В” е голяма?, ако имати случай дами пишите замотете вопроса.

Желаях, дорде сам жув давида моята творба переведена на на былгарски язик е дорде сам жув дапричта несколко редове на мой родни майчен былгарски язик.

26 )ктябра в 8 часа вичерта тука щеми правят “Оменажен”(юбилие) като поет и писател в града дето жувейя Корнелиу Прокопио л щата Па-рана – Бразилия в централния културния дом, туй се случи не учаквано низнам даже кой подбуди туй дело?

Колкото за Д-р. Стоянов получва често от него писма, той сега е в Месико и ми са обеща че ще иде в Былгария на отпус тез дини и ще траси возможност да се збыди перевода на книгатами Страна идейя на идин момак. Мисля че Вий щего срешните в Былгария.

ЖелаеВи най доброто от Господа Бога и дылги години на живво-ТяВи.

ПисматаВи всегда ще имат отговор от мене.

Ваш Cтefaн Михайлович Кинчев

(п)

4)

Д-р.
Гиорги Николов
Бургас Былгариая

26ноябрь1984

Драги Господине, учени Николов – здравеите!

Получах Ващо рчдостно писмо – спасиба, снимкатаВи на млад былгарен, красив аспект; интерсно сас сходството на иин наш родственник по име Николовл брат на моята буля Матрона които fамилиятаим тый сыщо Николов. Както е извесно от нащи стари хора сме дошле от Карапча близ река Тунжа л днес е маломир, мо, Вие сте от Бург ас неможа да саде че сте един род? но схоството много близко по Вашата снимка. Аз Ва благодаря за такав чудни подарок от Вас

По словатаВи сякахщ ще вида ощти дорде сам жув моята творба на майчен язик, голяма радость!..

Бог даВи е в помощ!..

Моето чествувани в града-ми Корнелиу Прокопиу сами неснам кой подбуди делото на “Оменажен”; в града имами 5 писатели и млого по учени от меня които обладават местния язик нол нямаха туй удоволствие което сторяха на менял до сега низнам кой подбди това дело.

Испращам-Ви идна моя снимка аконеВиса хареса пишетими ще Виспратя друга…

За моята по подрамна биограfия ще намерите в первиа том на пригавкити на книгата, на пырвия том. Хай! да видим сега переведена моята книга, моя труд, на былгарски язик.

Имах ощи три книги написани, 1, “/ Миланка” 2- Истена на или лажа” третета како струва чесноста” . но аз ги изfурих заплашен от цензурата в 1964. Благодаря-ви за Вшия труд прущавайти и извинети за млогото грешки в писмотоми защото невиждам.

(п)

5)

14 январ1985

Д-р.
Георги Николов Бургас – Былгария

Уважаеми Былгарен, пишеви Стefaн Кинчев. Получах вестника “Народни Другар” сас Ваща стаия чудно описана, спасиба.

А ко несте получели мойта творба, молява пишетими ще испратя други по воздуха.

Передайте моята благодарность на Ганка, о меу муито обригадо! за дето перевела репортацията в вестника “А Воз до Пово” fазбира се че Ганка ще бьщи переводчик на моята творба?…

Заглавието на книгата тьш да бьщи, “Страна Идеия на един момак” само чи, имито на автора неможи да бьщи “КIЬнчев” но Кинчев защото ако быди таз моя книга продадяна в Бессарабия (Бившата Бссчрабия имено в в родннотоми село никой не ма знай сас името Кнчев но ма знаят като Кинчев?; Това е моето име и през име в роднотоми село…

Отказвам-се от какав не буть заработок от моето творение микаква печалба, аз меща.

Акао можите да fлезете в контакт сас кмета на селото Маломир билото Карапча моля Ва да питати селската глава имали остананали някойси хора от моя род, “Визирски” което прозвище до сега е в роднотоми село Гасан Батар… аз му писах писмо в което му се мoпиf дами отвырни вопроса но нямах никакав ответ..

Уважаеми Д-р. Николов великое спасиба за труда Ви! прущавайте ваш знаком по писмата Стеfaн Михайлович Кинчев.

(п)

6)

8 Fевраль 1985

Драги-Ми учони былгарен, благодаряви за милото Ви писмо от 29 январ 1985 година; писмото Ви достигна в Бразилия за 9 деня, товае редкость.

Днес, Ви испращам по воздуха пырвиа том на Страна идейя на един момак, и ако не получите книгити испратени по напред по морето ще Ви испратя и вториа том който е пачатан в три книги.

Разбирам чи пырвия том, макар че е по малко листе от вториая том ще даде време дасе сообщим каквото переводчика дани остани без работа, ще даде времито да достигнат ощи трити останали книги.

Недчвно получах неколко инострани писмав които отметват чи са чули за меня в Былгария и взели адреса-ми от списанието “Родобюлие”.

Едното от тез писма е от Австралия което ви го испращам да го причтети…

“” март испылвам 90 години, денат наближава.роденсам в една кухня, името на кухня в него време са прикарваши зимата, често сам болеял, бащами двапытя си дохадял от полето като оставал стадотоси на чирака каквото дабыди на погребението-ми но това ниса случало и сам прикарвар и побеждавал болезнята…

Садбата ма доведи тук, в таз тропическа страна на 31 година на животя-ми, вече сам в Бразилия 59 години.

Д-р. Стоянов пишими често и аз му испратях програмата записана на магнитна лента да чуе моята реч на деня на чествуваниетоми от Fакултета на Fилосоfия и местнити власти.

Господин Румен Стоянов сега е в Мексика, сас него веда постоянна переписка.

Драги мой николов, от меня на Вас и семейството-хх Ви най добро пожелание удача в Вашто предпринятие каквото моята творба переводаи да быди удачн,..

Привет Вам и дыалги Години на животя-Ви!..

От Стefaн Михайлович Кинчев Очаквам ответ

(п)

7)

21 март 1985

Многоуважаеми Г-н.
Гиорги Николов- здравейте!

С настоящето ви уведомлявам че получах Ващо сладко писмо сас “Мартиницата” която ми возбди детскити години в март месец се носяхми мартиници, моята майка която тый се грижиш з меняа като испалваши традиционалн9я обет….

Млого марадва вашето желания да идити в Маломир и дассе постараите даисдирите нашета погасна ла вамилия или-же прозвще “Визирята”.

Аз cым болен,имам шага на михюрси (пузир) на второстепени рост, казват че можи дасе излечи.

Утря испылвам 90 години; роденсам в 1895 22 март, това сре истрирвано в церковнитеи книги в село Гасан Батыр – днес е Виноградное. Радвамся ощи спорее получванието моята творба испратна в fевраль месец, само низнам квосе случи са пратените по морето и че веч се в расположенися на таз мила жена Ганка.

Млого желаяf да получа някой страници переведени на былгарск язик дорде сам жув.

Благодарява за всичко Г-н. Николовл Бог да вие в помощ! азл Степан Михайлович Кинчев които предкитиму дошле в Бесарабия от село Карапчал прущавай и извинявай…

(п)

8)

25 мчрт 1985

Много уважаеми Д-р. Николов – Здрвейте!

Вспонях вашето иелание да имате и четете поези9 и случ йно домат на Поета в нашия град ма честити като напечатаха едно мое ствихотворени “Витамас да Инfлацао” (переводчика-ви ще разбире), това е на парвата страница на списанието “СЕР ПО Етч” което с издава в Дома на Поета кой о аз участвовам, като член.

И на другата страниц Дома на Поета описват моето чествоание.

В сякой идин брой излягва една моя поезиа – таз аз Вия пращатам

Прущавайт и вземете привет от тука о С.К0нчев

(п)

9)

18 април 1985

Уважаеми Д-р. Гиорги Николовл може и да Ваотруждав м сас мойти писма но тук идва ощи едно на Ваше име.

Имам справочни лист на грешките на моята творба които се с неос-торожнос сторени от издаделството на первия том л което мисля че ще быди полезно на переводчика добрат Ганка; напримерл там има мяста дето е казано “Турба” и отпечатано “Туба” – Бел ГРадл е Болград и тый нататак.

Главнотол моя интерес е да зная как варви перевода е ако има как дами испратити някой листе веч переведени от португалски на былгарски язик…

И друго как сас Ваща справка в село Маломир относно за родат-ниЛ

И кви новости имати в Бургас и Болгариая?

Аз тука подир операцията на михюря като очистиха от рана и простата сига приимам лекарства постоянно.

Едно само ми са нормализа – еденто? но изкубех тяжест на шас-надесет кяла и варвя млого трудно….

Останалото вий наверно четахти в последнотоми писмо за чествува-нието на “Дома на Поетите” и мойти 90 години на животя-ми,

прущавайти и извиняваите

Ваш Стefaн Кинтчев

(п)

10)

Д-р.
Гиорги Николов
8000 – Бургас
Балгария

8 Ииля 1985

Много уважаеми учени Николов, здравствуйте!

Ощи идин пыт ви пиша щ на дежда даще добия Вашия ответ конкретно отнощно перевода на моя труд (творба) “Страна идея на идин момак” и най много мое желание дордещам жив давида книгатами на-печана в мойти раце на былгарски язик?…

Искам да знам, получахтили книгити испратени от меня по море? или ощи нестеги получали?…

И Вий, как прижувявати? Вашето семейство?.. Чещто получвам пищма от Румен Стоянов, той е в Мекщико. Неговото желание е както и мойто по щкоро книгата-ми да излези от печат.

Както Ви пищах, правихами операция на пикочния михюр като звадяха язва от която тичеши крыв и щега няма повичи крав но пт дето минава пикочта ма боли от день надень повичи.

Очитими почти щовщем затемняха чета щащ увеличительно щте ло буква по буква; поради това прищтанах да пиша .

Приветщвайте от меня Ващи ближни и Ганка дето се труди на певода.

Моля Ва Господин Николов акоми пишити,пишетими на машинка защото рокуписното го чета с голямо затруднение..

Млого ви здрави и прущавайти

Вашия Стefaн

(п)

* Всички писма завършват със собствения личен подпис на Стефан Кинчев, който е изграден въз основа на изписването на имената му на кирилица.

 

ХРИСТО БОЯДЖИЕВ – IN MEMORIAM

 

Автор: Георги Н. Николов

Този наш автор – поет, разказвач и публицист, е роден на 21 февруари 1911 г. в Луковит. Бащата, Атанас, е адвокат, член на Националлибералната партия, народен представител и министър на просветата в блоковото управление на Никола Мушанов до преврата на 19 май 1934 г. Бъдещият писател завършва право в Париж през 1932 г. и постъпва на работа в Министерството на външните работи. През 1946 г. го напуска и през Румъния, където е бил акредитиран, емигрира в Бразилия. Установява се в Рио де Жанейро. От 1950 г. до 1958 г., заедно с д-р Александър Николаев, Любомир Зафиров и Светослав Митиков издава „Български осведомителен бюлетин” – до 1953 г. на циклостил, а след това – печатно. В него публикува под псевдонимите Никола Механджиев и К. х. Еленкин. Племенник е на Трифон Кунев. От 1961 г. започва издаването на списание „Bulgarian Review” – на английски език. Пет години по-късно отпечатва първата си стихосбирка „Лодкар” – Рио де Жанейро, 1966 г., следвана от стихосбирката „Сам” – Рим, 1971 г., „Мозайка” – Мюнхен, 1977 г. и „Погледи” – стихове, разкази, подлистници – Мюнхен, 1981 г. Тези четири книги са дело, според кориците, на Издание Rodna Zemia, Rio de Janeiro (Bresil). На португалски през 1977 г. излиза стихосбирката „Viagens”. През 1984 г. Бояджиев публикува на английски език биографията на Кръстю Раковски. Умира на 5 март 1993 г. в Бразилия…

Съдбата на Бояджиев не е по-различна от тази на още наши дипломати след политическия вододел на 50-те г. от ХХ в. Връщайки се у нас, почти сигурно са щели да бъдат осъдени на различни срокове затвор, или нещо по-лошо. Това води до разбираем негативизъм в оценките им за новата власт. Защото всяка власт идва със своите апологети и своите отрицатели. В „Подлистници” – „Бодили”, заглавията „За българските камбани и сребърният дискус”, „Два портрета”, „Розовият пакет с българска слава”, „Дядо Петко се би някога за Матушка Русия”, „Тютюн” – Мишеморка”, „Свободата иска и Екзарха и Караджата”, „Източният въпрос някога и сега”…, отдавна са загубили политическа актуалност. Най-общо те разглеждат отношенията ни с Русия, положението на обикновените хора у нас, исторически ретроспекции от историята ни, критични отзиви върху книги – лица на социалистическия реализъм. Днес тези текстове имат познавателно значение. Разказите пък са повече „снимки”на конкретни наблюдения, спомени за мили български празници, или напразни опити да се впишат в реалната бразилска действителност, за да оцелеят: „Изненадата”, „Модернизирано земеделие”, „На теферич”, „Новата карта”, „В църковната градина”, „Пътуване”, „Занаят”. Но действителна художествена дарба откриваме в лириката на Бояджиев, заради която той не трябва да бъде забравен. „Бояджиев е един вглъбен в себе си, крайно скромен, уединен, съзерцателен лирик. Само като далечна светкавица в неговите стихове проблясват мотиви, които напомнят за мъчителната загуба на неговата Родина. Като поет той се осъществява в саморазговор или в тихи шепоти с най-незначителни на вид неща и събития. Стиховете, състоящи се често от една, две или три думи, се изливат в разговорен тон, но в неговите стихове оживяват и картините, които среща в своето скиталчество” – четем в „Мозайка” мнението на Христо Огнянов. Който, за по-ясна илюстрация, превежда стихове на добрия си приятел от „Bulgarische Jahrbucher”, т. 2, 1974 г.:

Просекът
Седи
И равнодушно
Чака.
Но вместо
Милостиня
Минувачите
Изпълват
Шапката
С молби
Просекът
Да ги спаси.            „Милостиня”

Поезията на Бояджиев е съзерцателна, интимно-монологична, нерядко – с теософско внушение за смисъла на човешкия живот. В нея се чувства умората на емигранта, за който родният край е преди всичко спомен, а конкретиката на днешния ден – сведена до интеграция в обществото на чуждата страна. Става дума за физическо, за интелектуално и емоционално оцеляване, отразено от автора в изписаните страници. Лириката му е илюстрация на символизъм, закъснял за времето на създаването си: 60-те, до 80-те г. на ХХ в. Изпълнен с философско, примирено разбиране, че не сме господари на предрешената си орис, а трябва да вникваме в нейните, изпратени от Създателя послания. Темите са познати: за живота и смъртта, за любовта, отминала неизвестно къде, защо Бог е създал нашата планета и пр. За самотата на личността, общуваща с реалното в молитвен унес. Денят и нощта са внушение за доброто и злото, които неизменно ни съпътстват по волята на християнските небеса.

За мене
Всеки ден
Тече различно
Разделям времето
На части,
С които
И меря
Степента
На радостта или скръбта.

Често срещан мотив са пътищата, неводещи никъде, но които трябва да се изминат. Енигматиката на реката, течаща винаги в предопределената посока и никога обратно: алегория за отминаващите години и настъпващия биологичен финал. Джунглата с кънтящите гласове на неизброими същества пред уединението на автора-самотник. Стиховете са вид монологични разсъждения. Беседа с личното „аз” на Христо Бояджиев, но почти винаги с отворен финал – знак за читателя да потърси и открие и себе си между загатнатата рима на редовете. Част от творбите напомнят кратки поеми: „Мозайка”, „Вихри”, „Тарантела” – 1,2 3… 9, „Кръстоносец”, „Последни вихрове” и пр. Други са осмислени като притчи – също характерен код на символизма:

На моя бряг открих
Умаломощени чайки.
Те знаяха различни песни,
Но думите не си спомняха добре.
Те бяха толкоз стари,
Че всичките пера изглеждаха
Посивяло бяли.
Зададох им безчет въпроси,
Но те стояха глухонями.
Защо избраха моят бряг печален?
Защо се спряха в тази пустота?            „Чайки”

Поетичното наследство на Христо Бояджиев напомня цветни витражи в храм на тъжното проникновение. В него мистиката отсъства, но доминира отчуждение от делничните човешки радости. Понякога реалното напомня за себе си – с надеждата България да бъде прегърната отново. То бързо отстъпва пред спомени, облечени също в алегория и приглушена палитра на изразните цветове – „На Великден в село”:

Мъртвите нахлуха
В двора
На запустялата ни къща,
Пристигнали
От различни крайща
В старомодни облекла.
Едни подпряни
На бастуни,
Други в ботуши,
Жените със забрадки
Или с шапки,
Мълчаливо поглеждайки
Едни към други,
Търсящи
Невидимата връзка,
Прекъсната преди години.

Лиричното творчество на Бояджиев прилича на тематични концентрични кръгове, свързани взаимно по силата на идейната си мащабност. Земята под Божието присъствие и животът върху нея, съпоставим с морала на стародавните скрижали. Динамичното съвремие, нарушаващо вътрешната, в случая болезнено ранена хармония на личността. Търсеното от нея уединение след неочаквани обрати в уж предначертания й път. Спомените за Родината и мисълта за нея. Привидно сдобрени с крехката утеха, че и тя е част от планетата, която странникът обитава. Но и с неудовлетвореност, че по силата на обстоятелствата е останала далеч и не може краят на емигрантството да свърши в нейния предел. Затова авторовите послания са донякъде откровенията на аскет, захвърлен сред човешката пустиня за изкуплението на незнайни грехове. На Ахасвер с тленни цел и посока.Тук може би е мястото да се запитаме дали още трябва да делим българската литература на „емигрантска” и „национална”. Нейната основа, независимо от всякакви външни фактори, се основава именно върху вековечната ни народопсихология. Тя диктува емоционалното ни световъзприемане и творческия му изказ върху белия лист. В случая с Христо Бояджиев – запознаваме се с безспорно надарен автор, печатал книгите си по чужди краища, несъмнено с надеждата да стигнат нявга и у нас…

Да, те са случайно и у нас, сбутани в глух край на страната. Цитатите тук са по буквалния словоред и граматика. Наивно е да мисля, че някога ще бъдат преиздадени. Но нека припомня – те все пак са и български…

Така ми липсват
Нашите гори
През пролет,
В ранна есен
Или през зима.
Опитай се
Да се превърнеш
В птичка,
Политнала
Безстрашно
В тъмнината,
Почувствувала
Внезапно
Ограничената си мощ.

 

Deep Zone Project | За първи път в Бразилия

 

От: Диян Савов (Deep Zone Project – музикален менажер)
Mobile: +359 888 822 303
Email: deepzonedian@gmail.com
Web site: www.deepzoneproject.com

Относно: Международно културно събитие с главното участие на популярната българска музикална група – Deep Zone Project – за първи път в Бразилия.

Deep Zone ProjectНие сме една от първите музикални групи в България изпълняващи съвременна поп денс музика и получихме официална покана за участие в зрелищен парти-концерт в град Cuiaba, Brazil.

Това може би е първото гостуване на български музикален проект в Бразилия и според предварителните проучвания на организаторите на концерта – (промоутърската организация Super Matrix Group), нашето гостуване като като главни изпълнители в концерта е породило солиден интерес от страна на бразилската публика.

Събитието е планирано да се проведе в един от най-колоритните клубове в град Cuiaba на 11 май.

Ние като група винаги сме се стремяли в нашите интернационални изяви да представяме автентично музикално шоу и зрелищен концертен спектакъл, в който на живо изпълняваме наши авторски песни, и златни български мелодии в нови модерни версии.

Като едни свободномислещи и иновативно настроени млади творци, бихме желали да обменим културни идеи чрез едно от най-универсалните и разбираеми средства за комуникация и обединяване на хората   – музиката, танците и начина на забавление.

С цел да се получи истински музикален обмен планираме да поканим през това лято някои от сродните на нашия стил бразилски групи за парти-концерти в някои от българските крайморски курорти.

 

Свобода Бъчварова – In Memoriam

Писателката е автор на сценариите на филми като “Опасен чар”, “Бързо, акуратно, окончателно”, “Не знам, не чух, не видях”, “Между релсите”, съсценарист на “На всеки километър” и др.

На 87 години почина голямата българска писателка и сценарист Свобода Бъчварова, съобщиха от семейството.

Издъхнала е след мъчителна седмица в болница след кръвоизлив в Бразилия, където живееше от 23 години.

Свобода Бъчварова е автор на сценариите на забележителни филми като “Опасен чар”, “Бързо, акуратно, окончателно”, “Не знам, не чух, не видях”, “Между релсите” и др.

Тя беше един от петимата сценаристи на сериала “На всеки километър”. По мотиви от романа й “Литургия за Илинден” е създаден филмът “Мера според мера”, а по петтомния й роман “Земя за прицел” – филмът “Жребият”.

Свобода Бъчварова е родена в Благоевград в семейство на левичари. Един от идеалите им е свободата и така кръщават дъщеря си. Заради репресиите срещу левите през 1925 г. семейството бяга в Европа – Виена, Франция, за да се спре в Белгия.

Там бащата Тодор Ангелов-Божаната, който в България задочно получава смъртна присъда, става национален герой като организатор на антифашистката съпротива, а преди това участва като интербригадист в Гражданската война в Испания.

Като малка Свобода заболява от костна туберколоза, от която й остава недъг за цял живот.

През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където участва в съпротивата срещу нацистката окупация и е убит през 1943 г.

Свобода тръгва по пътя на баща си. Става активистка на РМС, арестуват я, изтезават я в полицията, интернират я…

След 9 септември 1944 г. е изпратена да учи в Ленинград. Там обаче става очевидец на сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици – Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за лагерите – ГУЛаг.

В София през 1951 г. започва работа в апарата на ЦК на БКП, после – във в. “Работническо дело”. Но се изявява като прекалено свободомислеща, като волнодумец.

Популяризира нови идеи, надява се на всеки полъх на “размразяване”, след който обаче идва още по-тежък идеологически терор. Пращат я “на завет” в кинематографията, но тя и там влиза в конфликт с разни величия на деня.

Като автор и редактор в Киноцентъра до 1987 г., когато е уволнена, Свобода Бъчварова е в основата на проектите на някои нашумели филми: “На всеки километър” (съавтор на сценария), “Между релсите” и “Опасен чар” (сценарист), “Мера според мера” (автор на романа “Литургия за Илинден”, който е в основата на сценария), а като редактор – на големите български филми “Авантаж”, “Мъжки времена”, “Козият рог” и др.

Нейни са петтомният роман “Земя за прицел”, книгите “Великденска ваканция”, “Приключенията на Фильо и Макензен”, “Телеграма с много неизвестни” и др.

От началото на 1989 г. Свобода Бъчварова живееше в Бразилия със семейството на дъщеря си, където, както сама разказваше, говорела със зет си на френски, с едното внуче на английски, а с другото – на португалски…

През 2008 г. тя за последен път се върна в България и представи “По особено мъчителен начин” – 2000 страници, събрани в три тома, които сама определи за “книгата на живота ми”.

По материал на Vesti.bg

Дилма Русеф праща бразилския бизнес у нас

Президентът Росен Плевнелиев се срещна с бразилския си колега Дилма Русеф в Рио де Жанейро по време на третия ден от Конференцията на ООН за устойчиво развитие „Рио+20″. Двамата обсъдиха План за активизиране на двустранните икономически отношения.

Дилма Русеф се ангажира в близките месеци да изпрати представители на правителството и на бразилския бизнес в България, за да проучат на място възможностите за стартиране на съвместни проекти и на смесени предприятия.

Конкретни сфери от интерес за бразилския интерес са високите технологии, сътрудничеството в областта на науката и образованието, земеделието и производството на изкуствени торове.

Бразилските представители ще проучат на място и възможностите за участие в реализацията на бъдещия технологичен център „София тек парк”.

Съгласуването на конкретни съвместни проекти ще бъде последвано от визита на представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и представители на българския бизнес в Бразилия, които да подготвят конкретните договори между двете страни, съобщават от пресцентъра на държавния глава.

По време на срещата си с Дилма Русеф президентът Плевнелиев е изтъкнал, че предстоящите промени в Закона за инвестициите, които се подготвят в момента у нас, ще облекчат значително условията за започване на бизнес в България. Той е представил и основните макроикономически показатели на България в момента, като е отбелязал, че страната ни е единствена в Европа, чийто кредитен рейтинг се повишава в условията на криза.

Плевнелиев е поканил Бразилия за стратегически партньор на България в областта на земеделието и производството на храни. Бразилия е сред водещите държави в тези области и може да съдейства на страната ни да разгърне потенциала си.

Двамата президенти са се договорили още да засилят обмена на информация между двете държави и да подобрят връзките между България и Бразилия, особено в перспективни области на сътрудничеството, каквито са науката, високите технологии и биотехнологиите.

Президентът Дилма Русеф е изразила желание повече бразилски студенти да учат в България, което, по думите й, е на изключително високо ниво, особено в инженерните специалности.

Кризата и ситуацията в Европа също са били сред акцентите по време на разговора. Президентът Русеф изрази готовността на Бразилия да помага на европейските страни в трудния за тях момент. От своя страна, българският държавен глава е подчертал, че сега е време за важните реформи, които да доведат до нов икономически растеж.

Пред Росен Плевнелиев Дилма Русеф е припомнила емоционалната си обвързаност с България и е определила като вълнуващи спомените си от посещението в страната ни миналата година.

На срещата в Рио де Жанейро е присъствал и министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, който е придружавал дъжавния глава по време на визитата му в Бразилия.

 

Балкански винен фестивал София 2012

Над 400 вина от балкански регион се състезаваха в категориите червени, бели, розе, пенливи и десертни вина. Международно жури, оглавявано от Константинос Лазаракис MW – единствения Master of Wine на Балканите, заедно със световноизвестните имена като Caroline Gilby MW – Великобритания, Christy Canterbury MW – САЩ, Paul Liversedge MW – Швейцария, както и много други винени експерти от Италия, Германия, Швеция, Русия в продължение на два дни оценяваха вина от България, Гърция, Сърбия, Турция, Хърватска, Словения, Македония, Румъния, Унгария по австралийската система, известна със своята обективност (на принципа на сляпа дегустация).

Бяха връчени общо 23 златни медала (10 от които на представители на български изби, 7 гръцки, 3 словенски и 2 македонски), което представлява 6% от всички представени в състезанието вина. Практиката в подобни престижни конкурси показва, че около 10% са вината, които печелят награди при участие, което доказва строгостта на международното жури на Балкански винен фестивал София 2012.

Носителите на трофеите в отделните категории са както следва:

Червено вино: Бин 41 Мерло, 2008 (BIN 41) на винарска изба Санта Сара, България

Бяло вино: Идисма Дриос Шардоне, 2008 (Idisma Drios Chardonnay) на винарска изба Уайн Арт Естейт (Wine Art Estate), Гърция

Розе: Сарва, 2011 (Sarva) на винарска къща Драгомир, България

Пенливо вино: Брут Розе естейт, 2008 (Brut Rose estate)на винарска изба Едуардо Миролио, България

Десертно вино: Сезон на спомени, 2009 (Season of memories), винарска изба Минков брадърс, България

Носителят на Гранд трофея на първото издание на Балканско международно винено състезание 2012, категорично избран от международното жури е БИН 41 Мерло, 2008 на винарска изба САНТА САРА, България.

Изповед – Калин Христов

Пред теб стои един непрекъснато търсещ и недоволен от себе си, от постигнатото, човек. През шестдесетте години, в неукрепналата си възраст имах мечта да пътувам по морета, да бъда моряк и по други причини взех собствено решение да запиша (1969) в средно военно училище. В същото време от малка възраст обичах да си пиша стихове и когато завърших средното с образование, това се оказа по силно, имах мечта за филология, не без повод, добре бях приеман в различни редакции в София, мои публикации, писал съм и очерци, не само поезия, но вече бях подписал 10 години договор и нямах право на собствени решения. Остана ми, когато сме в компания, приятели и колеги да ме питат имам ли нещо ново и да ми ги четат, забавлявахме се. През, изтичащите, седемдесетте години, малкият ми късмет, ако мога да кажа е, че в България започна да се развива електронно-изчислителната техника, което за мен бе нещо много интересно, тъй като се интересувах от, не знам защо, психология, от начина на функциониране на човешкия мозък…”тъмни работи, невронджийски”, а една изчислителна машина е своеобразен примитивен модел. Трудовият ми стаж до 93 г., протече в Изчислителни центрове. Много силна ангажираност, бих казал денонощен труд, много литература, десетки курсове и преквалификации към различни институти ..ИИТ…вкл. и в БАН, стажове в ЗЗУ заводи в България, се провеждаха с развитие на техниката, докато се стигне и до PC (ПК –персоналени компютри), софтуери, хардуери, всичко. Поради това до по висока образователна степен едва стигнах през осемдесетте години, завърших “Електронна техника”’, но не бе физически възможно за висше образование и се примирих с по ниска степен 3,5 години обучение след средно образование, че и защита имах на дипломна работа – “сериозни неща”’. През деветдесетте години, с навлизане на демократичните процеси, реших окончателно да взема живота в ръцете си, да открия дълбокото в мен. Беше ми много трудно! Работих в Счетоводна къща, в Банка, после в Община. В средата на деветдесетте години започнах да навлизам в по “дълбоките води” в света на фотографията, някога назад съм се занимавал и имах фотоапарати лайка и средни формати, дори от онези видеокамери Супер Кварц с филм 2×8, който се проявяваше като диапозитив, но твърде любителска работа беше и само за лично ползване. Малко трудно за мен, но стигнахме и “да си дойдем на думата”!

Лиричен фотограф!

Разпознавам се така, защото намирам много общо между поезия и фотография. Често казвам, че там, където свършват думите, започва фотографията. Тя в пълнота илюстрира състоянието на душата ми и усещането ми за място! Така, инстиктивно работя върху внушението, посланието на снимката, не толкова върху изграждане на образа, а по скоро върху изграждане на композицията, която засилва това внушение, дава и живот на образа. Тогава образа е завършен, излиза сам на преден план, и е пълен със съдържание. Именно, чрез съдържанието, моите рожби живеят в хората, в уюта на душите им.

Винаги търся, вълнува ме, художествената страна в действителността каквато и да е (реалният свят без грим) и композиция в картинката! В пейзажа търся дивото и неподправено. В човека търся красивото, духовното, настроението…

Казвам се Калин Христов. Роден съм в гр. Горна Оряховица през 1954 г. Зодия Дева. Самоук фотограф. Майстор по фотография, сертификат № 1042912200406/2004 г., издаден от Националната занаятчийска камара в България, след положен изпит. Любими жанрове във фотографията: Пейзаж, Портрет, Сватбена фотография, Абстракции/Импресии, Човекът и Природата. Имам богат опит в репортажа. Този опит е натрупан в отразяването на десетки събития, концерти, фестивали, както и от сватбени и семейни тържества, и пр…

Отличия и награди?! Не изключвам, но като цяло не ми допада да участвам в конкурси, защото фотографията за мен не е спорт. Духът се състезава единствено със себе си, да твори и преоткрива нови пространства! Иначе, имам осем самостоятелни изложби в България, две в Германия, едно представяне в Гърция, за което получих 3-то място и специална награда. Мои албуми с фотографии и отделни фотографии в големи формати са притежание на институции и частни домове в България, Германия, Русия, Гърция, Унгария, Бразилия, Турция, Белгия, Израел и други. По мои фотографии, след разрешение от мен, са работили художници от САЩ, Аржентина, Бразилия, Израел, Индия.

Това е малкото, което мога да направя за България и за света да бъде по добър, да живее в любов и разбирателство. За това приемам фотографията като моя мисия, с мои послания до хората в България и по света. Иначе, всичко Господ ни го е дал!

Галерия:

ОТКРИТО ПИСМО до Министърa на Външните работи на Република България

ОТКРИТО ПИСМО

17 май 2012 г.

До Министъра на Външните работи на Република България

Г-н Николай Младенов,

Уважаеми Г-н Министър,

Пишем Ви като представители на хиляди българи от чужбина, с които се свързахме за да подпомогнем образуването на секции при гласуването в чужбина за Народно събрание през 2005 и 2009 г., както и за Президент на Република България през 2011 г.

Изключително загрижени сме заради безпрецедентното – от 1989 г. насам – ограничаване на конституционното право на българите в чужбина да гласуват, на което бяхме свидетели на изборите за президент на Републиката през 2011 г.

В мотивите на вносителите на новият Изборен кодекс в Народното събрание изрично бе посочено, че една от техните главни цели е облекчаване гласуването в чужбина.

Резултатът бе точно обратен. Има огромен спад в броя населени места с избирателни секции в чужбина: от общо 239 през 2005 г., на 146 през 2011 г.

Всичко това е нелогично и неоправдано на фона на досегашна и продължаваща масивна емиграция, която бе констатирана в преброяването на населението през 2011 г.

В държавите с най-много български граждани, спадът на броя населени места със секции за участие в изборите от 2005 към 2011 г. е, както следва: от 44 на 14 – в САЩ; от 31 на 23 – в Испания; от 7 на 3 в Германия; от 11 на 3 – във Великобритания.

Общо в трите държави Италия, Германия и Великобритания, където по данни на ръководеното от Вас министерство към момента работят или учат около 300 000 българи, на последните избори бяха разкрити едва 8 изборни секции, срещу 27 през 2005 г. За сравнение, на последните президентски избори в Русия, в България бяха открити 26 секции за около 15 000 руски граждани живеещи в страната.

Единствено в Турция има увеличение от 14 на 24 населени места със секции, без в същото време да има увеличаване броя на българските граждани, живеещи там.

 

Брой на населените места с избирателна секция в чужбина през 2005, 2009 и 2011 г.

2005 2009 2011
общ брой градове 239 155 146
в т.ч. в Турция 14 17 24
САЩ 44 18 14
Испания 31 19 23
Франция 3 6 4
Италия 9 3 2
Германия 7 6 3
Великобритания 11 3 3

От години настояваме за фундаментални промени в изборното законодателство, най- важните от които са:

1. Обособяване на избирателен район “чужбина”, в който да се регистрират партийни кандидатски листи и независими кандидати, както е в районите в страната. Сегашната ситуация, при която гласовете на българите в чужбина се преливат към гласовете, подадени в страната, обезсмисля вота и обезкуражава българските граждани зад граница, а от друга страна деформира вота на избирателите в страната.

Отсъствието на поименни кандидатски листи или независими кандидати в чужбина лишават де факто от представителност в парламента над 1 милион български граждани.

2. Право на участието на български граждани с двойно гражданство в политическия живот на страната. Конституционната забрана тези наши сънародници да се кандидатират за народни представители звучи архаично днес, още повече след като България е член на ЕС. Днес, гражданин на ЕС може да е кмет на София или дори български евродепутат. Но български гражданин по рождение, придобил друго гражданство, не може дори да е кандидат за народен представител.

Като член на кабинета, отговарящ за българите в чужбина, Вие имат възможността да задавате посоки за определяне правилата за гласуване в чужбина не само в МВнР, но и пред депутатите, които приемат промени в Изборния кодекс, както и в работата на ЦИК.

Като се позоваваме на гарантираното от Конституцията на Република България право на равно и общо избирателно право на българските граждани, без разграничение къде се намират по света, настояваме за изброените по-долу абсолютно наложителни промени за изборите през 2013 г.

Те коригират конкретни неясноти, необосновани решения и нелогични тълкувания на изборното законодателство и практика, които доведоха до много сериозно недоволството и обществено напрежение в изборите през 2011 г.

Тези предложения не изискват значителни законодателни промени, но в същото време е критично важно да влязат в сила за предстоящите парламентарни избори през 2013 г.:

1. Минимумът заявления за образуване избирателна секция в чужбина за всякакъв вид български дипломатически представителства по света, дори представителните такива, да бъде толкова, колкото и за посолствата.

2. Да се признават за валидни заявления за гласуване по електронен път в повече и по-достъпни формати:

а) сканираното заявление за пращане по електронна поща да допуска най-популярните и достъпни формати за изображение като JPEG, PNG и GIF, а не само масово недостъпния за обикновения компютърен потребител PDF формат.

б) да се признава изпращането по факс, тъй като това е електронно предаване на сканирано изображение, а освен това се смята за много сигурен начин за комуникация във финансови и правителствени институции по целия свят.

в) да бъде приемано получаването на няколко заявления в едно и също емейл или факс съобщение, стига всяко отделно заявление да има изискваните от закона атрибути.

3. Да се признават за валидни заявления за гласуване, изпратени по не- електронен път, без ограничения в начина на изпращане:

а) да се признава получаването на няколко заявления в едно писмо/пратка, стига всяко заявление да има изискваните от закона атрибути.

б) да се признава попълването на заявлението в какъвто и да е формат, включително ръчно с печатни букви, стига да са налични всички атрибути, изисквани от закона.

4. Дипломатическите мисии да са длъжни да обявяват веднъж седмично броят подадени и броят признати за валидни заявления.

5. Заявленията да бъдат проверявани за елементарна достоверност и срещу дублиране.

Аргументация: подобна проверка би отнела не повече от 30 секунди на заявление за проверка по ЕГН, като в същото време би гарантирала предпазване от потенциални злоупотреби или грешки, и би повишила доверието към изборния процес в чужбина.

6. Дипломатическите представителства да бъдат задължени да отговарят изрично, аргументирано и навременно до всеки заявител, чието заявление е сметнато за невалидно.
В отговора си да изброяват конкретните причини за невалидността. Отговорът да бъде изпращан по същия начин, по който е получено заявлението (с изключение на личното подаване на заявление – отговорът да е по пощата до посочения адрес в чужбина). Отговорът да бъде изпращан в същия ден, в който е било получено заявлението.

Аргументация: не може заради малки технически грешки, които може да се били допуснати по невнимание, български граждани да бъдат лишавани от правото да гласуват. Точно това би се получило в случаите, когато няколко подобни невалидни заявления може да доведат до недостиг на минимума за образуване на избирателна секция в заявеното населено място в чужбина.

7. МВнР, до чиито емейл-сървъри се изпращат заявленията по емейл, да планира и подготви достатъчно капацитет – като мощност/заетост на сървърите, пространство за съхраняване на електронна поща и скорост на свързаност към Интернет.

Аргументация: имаме свидетели, които ще потвърдят, че при изпращането на протоколите от чужбина по емейл през 2011 г. многократно е било получавано съобщение че “пощенската кутия (на МВнР) е препълнена”. Подобни проблеми са недопустими, при положение че протоколите от чужбина са не повече от няколкостотин емейла. Компютърното дисковото пространство е невероятно евтино в днешно време, и недостига му е несериозен аргумент за оправдаване на подобен проблем.

8. На всяко получено по електронна поща заявление да бъде изпращано автоматично потвърждение.

Аргументация: Тази възможност на емейл-сървърите е вградена и налична в тях от десетки години, и отнема не повече от 5 минути настройка. Тя ще допринесе за повече доверие и увереност у заявителя, че изпратеното
от него заявление е било успешно получено, и ще намали натоварването

на служителите в диплом.мисии, които може да бъдат търсени просто за потвърждение.
Така ще се спести и посоченото от самото МВнР за проблем дублиране на заявления (справка: брифинга на МВнР от 11 октомври 2011 г.).

Очакваме нашите искания ще бъдат взети под много голямо внимание, тъй като са конкретни, основани на реални проблеми от изборите в чужбина и обобщават недоволството и проблемите на гласуващите в чужбина хиляди сънародници.

С уважение,

за Инициатива “Искаме да гласуваме!”, www.iskamedaglasuvame.com – Красимир Гаджоков (Торонто, Канада), Атанас Чобанов (Париж, Франция)

за Обществени съвети на българите в чужбина, globalbulgaria.free.fr – Стефан Манов (Тулуза), Любомир Гаврилов (Тулуза)

за “Гласуване без граници”, www.facebook.com/groups/212803200303/ – Антони Де ла Реа (София), Димитър Иванов (Цюрих, Швейцария)

Облаче ле бяло, ТВ СКАТ – Българите в Бразилия

 

“Българите в Бразилия – толкова далече, толкова различни и толкова… българи!” издание на “Облаче ле бяло” от поредицата “Българите в”.

Българската общност в Бразилия е уникална по своя състав. От една страна – това са потомци на бесарабските българи, подмамени от бразилски емисари в началото на миналия век да поемат към Южна Америка . От друга страна – както навече навсякъде по света! – българи от днешна, съвременна България.

Как съжителстват тези две толкова различни групи българи… Дали бленуваното българско единство не се ражда на южноамериканския континет, на хиляди километри от България? Не зная дали в тези 56 мин ще намерите отговори. Но със сигурност ще научите много…

БАЛКАНИТЕ могат да се похвалят с най-древната винена история в света

THE BALKANS INTERNATIONAL WINE COMPETITION е първия по рода си форум, насочен към вината на Балканите. Провеждан ежегодно в София, като естествен център на Балканския полуостров, той има за цел да фокусира вниманието на световната винена общност към този интересен и самобитен регион. В конкурса ще участват винопроизводители от всички балкански страни.

Защо БАЛКАНИТЕ?

  • БАЛКАНИТЕ могат да се похвалят с най-древната винена история в света
  • На БАЛКАНИТЕ разнообразието от местни винени сортове е поне толкова богато, колкото е богата и душевността на хората от региона
  • Със своите близо 1,8 милиона тона вино годишно, БАЛКАНИТЕ се нареждат на 5 място в света, веднага след най-големите страни винопроизводителки Италия, Франция, Испания и САЩ
  • За последното десетилетие БАЛКАНИТЕ постигнаха огромен напредък в качеството на вината си и могат да заявят претенциите си за ключов играч на световната винена карта

Защо да участваме?

  • THE BALKANS INTERNATIONAL WINE COMPETITION е форум, на който ще си дадат среща световни винени експерти, Masters of Wine, винени търговци, винени журналисти от САЩ, Великобритания, Русия, Индия, Скандинавия, Германия, Белгия, Холандия и др.
  • THE BALKANS INTERNATIONAL WINE COMPETITION ще събере световния винен елит, за да види, да отпие и да открие богатството и разнообразието на балканските вина
  • THE BALKANS INTERNATIONAL WINE COMPETITION е първата важна стъпка в промотирането и налагането на вината на БАЛКАНИТЕ на световния винен пазар
  • Широко медийно покритие – ТВ, радио, ежедневници, списания, интернет, социални мрежи от България, Балканските страни, както и многобройни международни специализирани медии ще отразят първото издание на THE BALKANS INTERNATIONAL WINE COMPETITION

Дати: 14-17 юни 2012 София, България
Гранд Хотел София

Още за форума: http://www.balkanswine.eu/bg/


Página 1 de 212