Arquivos de Tags: Бразилия

ХРИСТО БОЯДЖИЕВ – IN MEMORIAM

 

Автор: Георги Н. Николов

Този наш автор – поет, разказвач и публицист, е роден на 21 февруари 1911 г. в Луковит. Бащата, Атанас, е адвокат, член на Националлибералната партия, народен представител и министър на просветата в блоковото управление на Никола Мушанов до преврата на 19 май 1934 г. Бъдещият писател завършва право в Париж през 1932 г. и постъпва на работа в Министерството на външните работи. През 1946 г. го напуска и през Румъния, където е бил акредитиран, емигрира в Бразилия. Установява се в Рио де Жанейро. От 1950 г. до 1958 г., заедно с д-р Александър Николаев, Любомир Зафиров и Светослав Митиков издава „Български осведомителен бюлетин” – до 1953 г. на циклостил, а след това – печатно. В него публикува под псевдонимите Никола Механджиев и К. х. Еленкин. Племенник е на Трифон Кунев. От 1961 г. започва издаването на списание „Bulgarian Review” – на английски език. Пет години по-късно отпечатва първата си стихосбирка „Лодкар” – Рио де Жанейро, 1966 г., следвана от стихосбирката „Сам” – Рим, 1971 г., „Мозайка” – Мюнхен, 1977 г. и „Погледи” – стихове, разкази, подлистници – Мюнхен, 1981 г. Тези четири книги са дело, според кориците, на Издание Rodna Zemia, Rio de Janeiro (Bresil). На португалски през 1977 г. излиза стихосбирката „Viagens”. През 1984 г. Бояджиев публикува на английски език биографията на Кръстю Раковски. Умира на 5 март 1993 г. в Бразилия…

Съдбата на Бояджиев не е по-различна от тази на още наши дипломати след политическия вододел на 50-те г. от ХХ в. Връщайки се у нас, почти сигурно са щели да бъдат осъдени на различни срокове затвор, или нещо по-лошо. Това води до разбираем негативизъм в оценките им за новата власт. Защото всяка власт идва със своите апологети и своите отрицатели. В „Подлистници” – „Бодили”, заглавията „За българските камбани и сребърният дискус”, „Два портрета”, „Розовият пакет с българска слава”, „Дядо Петко се би някога за Матушка Русия”, „Тютюн” – Мишеморка”, „Свободата иска и Екзарха и Караджата”, „Източният въпрос някога и сега”…, отдавна са загубили политическа актуалност. Най-общо те разглеждат отношенията ни с Русия, положението на обикновените хора у нас, исторически ретроспекции от историята ни, критични отзиви върху книги – лица на социалистическия реализъм. Днес тези текстове имат познавателно значение. Разказите пък са повече „снимки”на конкретни наблюдения, спомени за мили български празници, или напразни опити да се впишат в реалната бразилска действителност, за да оцелеят: „Изненадата”, „Модернизирано земеделие”, „На теферич”, „Новата карта”, „В църковната градина”, „Пътуване”, „Занаят”. Но действителна художествена дарба откриваме в лириката на Бояджиев, заради която той не трябва да бъде забравен. „Бояджиев е един вглъбен в себе си, крайно скромен, уединен, съзерцателен лирик. Само като далечна светкавица в неговите стихове проблясват мотиви, които напомнят за мъчителната загуба на неговата Родина. Като поет той се осъществява в саморазговор или в тихи шепоти с най-незначителни на вид неща и събития. Стиховете, състоящи се често от една, две или три думи, се изливат в разговорен тон, но в неговите стихове оживяват и картините, които среща в своето скиталчество” – четем в „Мозайка” мнението на Христо Огнянов. Който, за по-ясна илюстрация, превежда стихове на добрия си приятел от „Bulgarische Jahrbucher”, т. 2, 1974 г.:

Просекът
Седи
И равнодушно
Чака.
Но вместо
Милостиня
Минувачите
Изпълват
Шапката
С молби
Просекът
Да ги спаси.            „Милостиня”

Поезията на Бояджиев е съзерцателна, интимно-монологична, нерядко – с теософско внушение за смисъла на човешкия живот. В нея се чувства умората на емигранта, за който родният край е преди всичко спомен, а конкретиката на днешния ден – сведена до интеграция в обществото на чуждата страна. Става дума за физическо, за интелектуално и емоционално оцеляване, отразено от автора в изписаните страници. Лириката му е илюстрация на символизъм, закъснял за времето на създаването си: 60-те, до 80-те г. на ХХ в. Изпълнен с философско, примирено разбиране, че не сме господари на предрешената си орис, а трябва да вникваме в нейните, изпратени от Създателя послания. Темите са познати: за живота и смъртта, за любовта, отминала неизвестно къде, защо Бог е създал нашата планета и пр. За самотата на личността, общуваща с реалното в молитвен унес. Денят и нощта са внушение за доброто и злото, които неизменно ни съпътстват по волята на християнските небеса.

За мене
Всеки ден
Тече различно
Разделям времето
На части,
С които
И меря
Степента
На радостта или скръбта.

Често срещан мотив са пътищата, неводещи никъде, но които трябва да се изминат. Енигматиката на реката, течаща винаги в предопределената посока и никога обратно: алегория за отминаващите години и настъпващия биологичен финал. Джунглата с кънтящите гласове на неизброими същества пред уединението на автора-самотник. Стиховете са вид монологични разсъждения. Беседа с личното „аз” на Христо Бояджиев, но почти винаги с отворен финал – знак за читателя да потърси и открие и себе си между загатнатата рима на редовете. Част от творбите напомнят кратки поеми: „Мозайка”, „Вихри”, „Тарантела” – 1,2 3… 9, „Кръстоносец”, „Последни вихрове” и пр. Други са осмислени като притчи – също характерен код на символизма:

На моя бряг открих
Умаломощени чайки.
Те знаяха различни песни,
Но думите не си спомняха добре.
Те бяха толкоз стари,
Че всичките пера изглеждаха
Посивяло бяли.
Зададох им безчет въпроси,
Но те стояха глухонями.
Защо избраха моят бряг печален?
Защо се спряха в тази пустота?            „Чайки”

Поетичното наследство на Христо Бояджиев напомня цветни витражи в храм на тъжното проникновение. В него мистиката отсъства, но доминира отчуждение от делничните човешки радости. Понякога реалното напомня за себе си – с надеждата България да бъде прегърната отново. То бързо отстъпва пред спомени, облечени също в алегория и приглушена палитра на изразните цветове – „На Великден в село”:

Мъртвите нахлуха
В двора
На запустялата ни къща,
Пристигнали
От различни крайща
В старомодни облекла.
Едни подпряни
На бастуни,
Други в ботуши,
Жените със забрадки
Или с шапки,
Мълчаливо поглеждайки
Едни към други,
Търсящи
Невидимата връзка,
Прекъсната преди години.

Лиричното творчество на Бояджиев прилича на тематични концентрични кръгове, свързани взаимно по силата на идейната си мащабност. Земята под Божието присъствие и животът върху нея, съпоставим с морала на стародавните скрижали. Динамичното съвремие, нарушаващо вътрешната, в случая болезнено ранена хармония на личността. Търсеното от нея уединение след неочаквани обрати в уж предначертания й път. Спомените за Родината и мисълта за нея. Привидно сдобрени с крехката утеха, че и тя е част от планетата, която странникът обитава. Но и с неудовлетвореност, че по силата на обстоятелствата е останала далеч и не може краят на емигрантството да свърши в нейния предел. Затова авторовите послания са донякъде откровенията на аскет, захвърлен сред човешката пустиня за изкуплението на незнайни грехове. На Ахасвер с тленни цел и посока.Тук може би е мястото да се запитаме дали още трябва да делим българската литература на „емигрантска” и „национална”. Нейната основа, независимо от всякакви външни фактори, се основава именно върху вековечната ни народопсихология. Тя диктува емоционалното ни световъзприемане и творческия му изказ върху белия лист. В случая с Христо Бояджиев – запознаваме се с безспорно надарен автор, печатал книгите си по чужди краища, несъмнено с надеждата да стигнат нявга и у нас…

Да, те са случайно и у нас, сбутани в глух край на страната. Цитатите тук са по буквалния словоред и граматика. Наивно е да мисля, че някога ще бъдат преиздадени. Но нека припомня – те все пак са и български…

Така ми липсват
Нашите гори
През пролет,
В ранна есен
Или през зима.
Опитай се
Да се превърнеш
В птичка,
Политнала
Безстрашно
В тъмнината,
Почувствувала
Внезапно
Ограничената си мощ.

 

Великден и Гергьовден в Бразилия 2013

 

velikden

БЪЛГАРСКА ОБЩНОСТ В БРАЗИЛИЯ И БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ В САО ПАУЛО КАНИ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ, РОДСТВЕНИЦИ И ПРИЯТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ НА ВЕЛИКДЕНСКИТЕ И ГЕРГЬОВДЕНСКИТЕ ТЪРЖЕСТВА В САО ПАУЛО

Програма

Събота, 4 май, 9 – 12 часа – Редовни занимания на учениците от българското училище в залите на българското търговско консултсво
Събота, 4 май, 12-13 ч. Открит урок – Българският Великден, Българският Гергьовден
Събота, 4 юни, след 22 часа – Великденска тържествена литургия в ортодоксалната църква- Rua Tamandare 710, Liberdade
Неделя 5 юни, след 12 часа – Празничен Великденски обяд , Largo do Arouche 246, Churrascaria Prazeres do Sul – Великденски домашни козунаци, боядисани яйца, фолклорни обичаи, арт-предмети, експозиции на книги, снимки, икони, история и традиции, свързани с посрещането на великденските и гергьовденските празници.

Бъдете добри дошли!

A comunidade búlgara no Brasil е а Escola búlgara em São Paulo convidam todos os búlgaros, descendentes e amigos às festividades da Pascoa búlgara e o dia de São Jorge em São Paulo.

Programação:

Sábado, 4 de maio, 9h-12h – Aulas para os alunos da escola búlgara nas salas do consulado búlgaro de Comércio.
Sábado, 4 de maio, 12h – 13h – Aula aberta – Páscoa búlgara, Dia de São Jorge na Bulgária.
Sábado, 4 de maio, depois das 22h – Missa festiva de Páscoa na igreja ortodoxa – Rua Tamandare 710, Liberdade.
Domingo, 5 de maio, após 12h – Almoço festivo de Páscoa, Largo do Arouche 246. Churrascaria Prazeres do Sul. Panetones caseiros de páscoa, Ovos pintados, Costumes folclóricos,
Objetos de arte, exposição de livros, Fotos, Ícones, História e tradições, ligados às festividades búlgaras de Páscoa e o dia de São Jorge.

Sejam Bem-vindos!

Deep Zone Project | За първи път в Бразилия

 

От: Диян Савов (Deep Zone Project – музикален менажер)
Mobile: +359 888 822 303
Email: deepzonedian@gmail.com
Web site: www.deepzoneproject.com

Относно: Международно културно събитие с главното участие на популярната българска музикална група – Deep Zone Project – за първи път в Бразилия.

Deep Zone ProjectНие сме една от първите музикални групи в България изпълняващи съвременна поп денс музика и получихме официална покана за участие в зрелищен парти-концерт в град Cuiaba, Brazil.

Това може би е първото гостуване на български музикален проект в Бразилия и според предварителните проучвания на организаторите на концерта – (промоутърската организация Super Matrix Group), нашето гостуване като като главни изпълнители в концерта е породило солиден интерес от страна на бразилската публика.

Събитието е планирано да се проведе в един от най-колоритните клубове в град Cuiaba на 11 май.

Ние като група винаги сме се стремяли в нашите интернационални изяви да представяме автентично музикално шоу и зрелищен концертен спектакъл, в който на живо изпълняваме наши авторски песни, и златни български мелодии в нови модерни версии.

Като едни свободномислещи и иновативно настроени млади творци, бихме желали да обменим културни идеи чрез едно от най-универсалните и разбираеми средства за комуникация и обединяване на хората   – музиката, танците и начина на забавление.

С цел да се получи истински музикален обмен планираме да поканим през това лято някои от сродните на нашия стил бразилски групи за парти-концерти в някои от българските крайморски курорти.

 

Българското училище в Сао Пауло, Бразилия

Българско училище в Бразилия

Българското училище в Сао Пауло, Бразилия

Съобщава:

Следващите занятия в училището ще се състоят след Карнавала, на 16.02.2013, събота. От тази дата училището ще провежда своите занимания в сградата на българското търговско представителство в Сао Пауло. През съботите и неделите, учениците ще могат да учат български език на това място и да реализират останалите мероприятия, свързани с клубовете по интереси, обучение по история, култура, традиции, обичаи, фолклор.

Занаятията се провеждат с малка промяна, както следва:

Съботите, сутрин: 9.30-12.30; следобяд: 13.30-17.30

Консултациите и уроците онлайн се провеждат по същия ред, както досега:

Понеделник – Петък
Консултации за учениците от училището в Сао Пауло: 13.00 – 15.00 ч.
Уроци онлайн за учениците извън Сао Пауло: 15.00 – 18.00 часа

Контакти:

Михаил Кръстанов:
Тел. 016 3226-1637; mihaeluz@hotmail.com

Иглика Спасовска:
spassovska.iglika7@gmail.com

Ервант Бабикян:
ararat_lanhouse@yahoo.com.br

Свобода Бъчварова – In Memoriam

Писателката е автор на сценариите на филми като “Опасен чар”, “Бързо, акуратно, окончателно”, “Не знам, не чух, не видях”, “Между релсите”, съсценарист на “На всеки километър” и др.

На 87 години почина голямата българска писателка и сценарист Свобода Бъчварова, съобщиха от семейството.

Издъхнала е след мъчителна седмица в болница след кръвоизлив в Бразилия, където живееше от 23 години.

Свобода Бъчварова е автор на сценариите на забележителни филми като “Опасен чар”, “Бързо, акуратно, окончателно”, “Не знам, не чух, не видях”, “Между релсите” и др.

Тя беше един от петимата сценаристи на сериала “На всеки километър”. По мотиви от романа й “Литургия за Илинден” е създаден филмът “Мера според мера”, а по петтомния й роман “Земя за прицел” – филмът “Жребият”.

Свобода Бъчварова е родена в Благоевград в семейство на левичари. Един от идеалите им е свободата и така кръщават дъщеря си. Заради репресиите срещу левите през 1925 г. семейството бяга в Европа – Виена, Франция, за да се спре в Белгия.

Там бащата Тодор Ангелов-Божаната, който в България задочно получава смъртна присъда, става национален герой като организатор на антифашистката съпротива, а преди това участва като интербригадист в Гражданската война в Испания.

Като малка Свобода заболява от костна туберколоза, от която й остава недъг за цял живот.

През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където участва в съпротивата срещу нацистката окупация и е убит през 1943 г.

Свобода тръгва по пътя на баща си. Става активистка на РМС, арестуват я, изтезават я в полицията, интернират я…

След 9 септември 1944 г. е изпратена да учи в Ленинград. Там обаче става очевидец на сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици – Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за лагерите – ГУЛаг.

В София през 1951 г. започва работа в апарата на ЦК на БКП, после – във в. “Работническо дело”. Но се изявява като прекалено свободомислеща, като волнодумец.

Популяризира нови идеи, надява се на всеки полъх на “размразяване”, след който обаче идва още по-тежък идеологически терор. Пращат я “на завет” в кинематографията, но тя и там влиза в конфликт с разни величия на деня.

Като автор и редактор в Киноцентъра до 1987 г., когато е уволнена, Свобода Бъчварова е в основата на проектите на някои нашумели филми: “На всеки километър” (съавтор на сценария), “Между релсите” и “Опасен чар” (сценарист), “Мера според мера” (автор на романа “Литургия за Илинден”, който е в основата на сценария), а като редактор – на големите български филми “Авантаж”, “Мъжки времена”, “Козият рог” и др.

Нейни са петтомният роман “Земя за прицел”, книгите “Великденска ваканция”, “Приключенията на Фильо и Макензен”, “Телеграма с много неизвестни” и др.

От началото на 1989 г. Свобода Бъчварова живееше в Бразилия със семейството на дъщеря си, където, както сама разказваше, говорела със зет си на френски, с едното внуче на английски, а с другото – на португалски…

През 2008 г. тя за последен път се върна в България и представи “По особено мъчителен начин” – 2000 страници, събрани в три тома, които сама определи за “книгата на живота ми”.

По материал на Vesti.bg

Дилма Русеф праща бразилския бизнес у нас

Президентът Росен Плевнелиев се срещна с бразилския си колега Дилма Русеф в Рио де Жанейро по време на третия ден от Конференцията на ООН за устойчиво развитие „Рио+20″. Двамата обсъдиха План за активизиране на двустранните икономически отношения.

Дилма Русеф се ангажира в близките месеци да изпрати представители на правителството и на бразилския бизнес в България, за да проучат на място възможностите за стартиране на съвместни проекти и на смесени предприятия.

Конкретни сфери от интерес за бразилския интерес са високите технологии, сътрудничеството в областта на науката и образованието, земеделието и производството на изкуствени торове.

Бразилските представители ще проучат на място и възможностите за участие в реализацията на бъдещия технологичен център „София тек парк”.

Съгласуването на конкретни съвместни проекти ще бъде последвано от визита на представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и представители на българския бизнес в Бразилия, които да подготвят конкретните договори между двете страни, съобщават от пресцентъра на държавния глава.

По време на срещата си с Дилма Русеф президентът Плевнелиев е изтъкнал, че предстоящите промени в Закона за инвестициите, които се подготвят в момента у нас, ще облекчат значително условията за започване на бизнес в България. Той е представил и основните макроикономически показатели на България в момента, като е отбелязал, че страната ни е единствена в Европа, чийто кредитен рейтинг се повишава в условията на криза.

Плевнелиев е поканил Бразилия за стратегически партньор на България в областта на земеделието и производството на храни. Бразилия е сред водещите държави в тези области и може да съдейства на страната ни да разгърне потенциала си.

Двамата президенти са се договорили още да засилят обмена на информация между двете държави и да подобрят връзките между България и Бразилия, особено в перспективни области на сътрудничеството, каквито са науката, високите технологии и биотехнологиите.

Президентът Дилма Русеф е изразила желание повече бразилски студенти да учат в България, което, по думите й, е на изключително високо ниво, особено в инженерните специалности.

Кризата и ситуацията в Европа също са били сред акцентите по време на разговора. Президентът Русеф изрази готовността на Бразилия да помага на европейските страни в трудния за тях момент. От своя страна, българският държавен глава е подчертал, че сега е време за важните реформи, които да доведат до нов икономически растеж.

Пред Росен Плевнелиев Дилма Русеф е припомнила емоционалната си обвързаност с България и е определила като вълнуващи спомените си от посещението в страната ни миналата година.

На срещата в Рио де Жанейро е присъствал и министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, който е придружавал дъжавния глава по време на визитата му в Бразилия.

 

Изповед – Калин Христов

Пред теб стои един непрекъснато търсещ и недоволен от себе си, от постигнатото, човек. През шестдесетте години, в неукрепналата си възраст имах мечта да пътувам по морета, да бъда моряк и по други причини взех собствено решение да запиша (1969) в средно военно училище. В същото време от малка възраст обичах да си пиша стихове и когато завърших средното с образование, това се оказа по силно, имах мечта за филология, не без повод, добре бях приеман в различни редакции в София, мои публикации, писал съм и очерци, не само поезия, но вече бях подписал 10 години договор и нямах право на собствени решения. Остана ми, когато сме в компания, приятели и колеги да ме питат имам ли нещо ново и да ми ги четат, забавлявахме се. През, изтичащите, седемдесетте години, малкият ми късмет, ако мога да кажа е, че в България започна да се развива електронно-изчислителната техника, което за мен бе нещо много интересно, тъй като се интересувах от, не знам защо, психология, от начина на функциониране на човешкия мозък…”тъмни работи, невронджийски”, а една изчислителна машина е своеобразен примитивен модел. Трудовият ми стаж до 93 г., протече в Изчислителни центрове. Много силна ангажираност, бих казал денонощен труд, много литература, десетки курсове и преквалификации към различни институти ..ИИТ…вкл. и в БАН, стажове в ЗЗУ заводи в България, се провеждаха с развитие на техниката, докато се стигне и до PC (ПК –персоналени компютри), софтуери, хардуери, всичко. Поради това до по висока образователна степен едва стигнах през осемдесетте години, завърших “Електронна техника”’, но не бе физически възможно за висше образование и се примирих с по ниска степен 3,5 години обучение след средно образование, че и защита имах на дипломна работа – “сериозни неща”’. През деветдесетте години, с навлизане на демократичните процеси, реших окончателно да взема живота в ръцете си, да открия дълбокото в мен. Беше ми много трудно! Работих в Счетоводна къща, в Банка, после в Община. В средата на деветдесетте години започнах да навлизам в по “дълбоките води” в света на фотографията, някога назад съм се занимавал и имах фотоапарати лайка и средни формати, дори от онези видеокамери Супер Кварц с филм 2×8, който се проявяваше като диапозитив, но твърде любителска работа беше и само за лично ползване. Малко трудно за мен, но стигнахме и “да си дойдем на думата”!

Лиричен фотограф!

Разпознавам се така, защото намирам много общо между поезия и фотография. Често казвам, че там, където свършват думите, започва фотографията. Тя в пълнота илюстрира състоянието на душата ми и усещането ми за място! Така, инстиктивно работя върху внушението, посланието на снимката, не толкова върху изграждане на образа, а по скоро върху изграждане на композицията, която засилва това внушение, дава и живот на образа. Тогава образа е завършен, излиза сам на преден план, и е пълен със съдържание. Именно, чрез съдържанието, моите рожби живеят в хората, в уюта на душите им.

Винаги търся, вълнува ме, художествената страна в действителността каквато и да е (реалният свят без грим) и композиция в картинката! В пейзажа търся дивото и неподправено. В човека търся красивото, духовното, настроението…

Казвам се Калин Христов. Роден съм в гр. Горна Оряховица през 1954 г. Зодия Дева. Самоук фотограф. Майстор по фотография, сертификат № 1042912200406/2004 г., издаден от Националната занаятчийска камара в България, след положен изпит. Любими жанрове във фотографията: Пейзаж, Портрет, Сватбена фотография, Абстракции/Импресии, Човекът и Природата. Имам богат опит в репортажа. Този опит е натрупан в отразяването на десетки събития, концерти, фестивали, както и от сватбени и семейни тържества, и пр…

Отличия и награди?! Не изключвам, но като цяло не ми допада да участвам в конкурси, защото фотографията за мен не е спорт. Духът се състезава единствено със себе си, да твори и преоткрива нови пространства! Иначе, имам осем самостоятелни изложби в България, две в Германия, едно представяне в Гърция, за което получих 3-то място и специална награда. Мои албуми с фотографии и отделни фотографии в големи формати са притежание на институции и частни домове в България, Германия, Русия, Гърция, Унгария, Бразилия, Турция, Белгия, Израел и други. По мои фотографии, след разрешение от мен, са работили художници от САЩ, Аржентина, Бразилия, Израел, Индия.

Това е малкото, което мога да направя за България и за света да бъде по добър, да живее в любов и разбирателство. За това приемам фотографията като моя мисия, с мои послания до хората в България и по света. Иначе, всичко Господ ни го е дал!

Галерия:

Българската фирма Машинхед ЕООД стъпи и на бразилския пазар

След избирането на бразилския президент с български корен – Дилма Русефф, интереса на двете страни една към друга в културно и икономическо отношение не спира да расте. Един пример в това отношение е стъпването на бразилския пазар на българската фирма Машинхед.

През март 2012 беше инсталирана първата по рода си “Автоматична oпаковъчна и компресираща линия за матраци”, произведена от Машинхед, в една от фабриките на Групо ГАЗИН, в щата Парана.

Технически екип начело с управителя на фирмата, г-н Валентин Димитров, посетиха фабриката в град Дурадина, Парана за да се погрижат лично за инсталирането, обучението на бразилски персонал и пускането в експлоатация на линията.

Дейността на фирма “Машинхед” ЕООД е свързана с проектиране, производство, поддръжка и ремонт на машини за матраци. Фирмата извършва и търговия с машини за матраци.

Политика на фирмата е да се предоставят висококачествени продукти и услуги, отговарящи на нуждите и изискванията на клиентите. Компанията успява да съчетае натрупания през годините опит и иновативно мислене, за да бъде сред лидерите в бранша.

Фирма “Машинхед” ЕООД е внедрила система за управление на качеството в съответствие с изискванията на международния стандарт БДС EN ISO 9001:2008.

Групо ГАЗИН е създадена през 1966 година и е една от най-големите производители на матраци в Бразилия. Фирмата има 6 фабрики в 5 бразилски щата и през 2010 година е имала брутен доход от R$ 1.796.960.711,88.

На частна вечеря в чест на българския екип, собственикът на групата компании, г-н Марио Газин, изказа огромното си удовлетворение от възможностите на новоинсталираната линия и потвърди намерението си да оборудва останалите фабрики на групата с автоматизираните линии на Машинхед.

Повече за Машинхед: http://machinehead.bg
Повече за Групо ГАЗИН: http://www.colchoesgazin.com.br

Поздравление от Райна Манджукова към българите в Бразилия

Поздравление от Райна Манджукова към българите в Бразилия, във връзка с инициативата им да подкрепят възраждането на Свято-Преображенския събор в Болград, Бесарабия, и по случай Националния празник на България 3 март. (2012 г.)

3-март в Бразилия

3-март в Бразилия

С официалното участие на временно изпълняващия длъжността консул и български посланник в Бразилия г-н Мануел Насименто, българите и бесарабски българи нълнилниха зала “Chef Du Jour” в Сао Пауло за да дадат своята морална и материална подкрепа на събитията от 26 януари, свързани с изгорелия купол на светинята Спасобреображенски събор в Болград. На националният празник на България 3 март на видео стена беше прожектиран филмът “Перлата на Бесарабия”.

Председателят на Културната Асоциация на българите в Бразилия, г-жа Катарина Паслар, прочете поздравително писмо от Зам. Председателя на агенцията на българите в чужбина, и с официален текст от името на Асоциацията обяви съпричастността на бесарабските българи в Бразилия към своите събратя от Болгард.

Празникът завърши с тържествен обяд, малко преди който деца от Българското училище в Сао Пауло рецитираха стихове на Възрожденски български поети.

КУЛТУРНАТА АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В БРАЗИЛИЯ И БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В САО ПАУЛО изказват сърдечната си благодарност към всички българи в Сао Пауло за активното си участие в Националния празник на България 3 март и за своето съпричастие към Открития урок – Храмът Спасопреображенски събор- перлата на Бесарабия. БЛАГОДАРИМ ВИ ПРИЯТЕЛИ!

Снимки от събитието: