Бивш беглец от комунистическия режим у нас вероятно ще стане от следващата година български почетен консул в бразилския щат Амазония.

Той ще заеме тази длъжност в момента, в който бъде освободен от поста почетен консул на Холандия, който заема от близо две десетилетия. Това ще бъде окончателна реабилитация на 65-годишния Илко Минев, който и днес не крие, че е бил принуден да избяга от България и не си измисля дисидентска биография.

Илко Минев напуска родината през 1969 г.

Предишната година войските на Варшавския договор, сред които и българските, са нахлули с танкове в Чехословакия и са смазали Пражката пролет. Минев следва немска филология в Софийския университет. Един от най-близките му приятели и състуденти – Жерминал Чивиков, станал по-късно известен журналист, влиза в нелегална група, разпространяваща памфлети против властта и ръководството на университета. Групата обаче е разкрита, а нейните членове са арестувани. Чивиков е осъден на 4 г. затвор.

Илко не знае абсолютно нищо за групата. Държавна сигурност обаче разбира, че той е сред най-близките приятели на Жерминал Чивиков. “И се започна. Повикаха ме в милицията. Започнаха да ме разпитват за Жерминал. Нямаше какво да им кажа, но те не ми повярваха. На другия ден пак ме извикаха и ми зададоха същите въпроси, но в обратен ред. Тогава истински се уплаших. Викаха ме още няколко пъти. И разбрах, че бъдеще за мене в България няма. Реших да бягам”, споделя Илко Минев пред “24 часа”.

През 1969 г. той заминава на кратко обучение в тогавашната ГДР. Изважда луд късмет – влакът минава през вражеската по онова време Югославия. Минев изкарва обучението и на връщане слиза на гарата в Белград.

Преди обратния път към родината Илко предупреждава свой братовчед, живеещ в западната ни съседка. Роднината го посреща в югославската столица, след което го откарва до границата с Италия. Илко я преминава пеша, а приятели на братовчед му го откарват в Белгия, където живее негова леля.

Брюксел издава имигрантски паспорт на Минев, който започва да следва икономически науки. Един ден при него идва друга негова леля, изселила се в Бразилия през 1948 г. И му казва: “Слушай, в Европа вече всичко е направено. Сега е моментът да дойдеш в Бразилия, където тепърва предстои бум.” Речено-сторено. Илко излита за Южна Америка. Годината е 1972.

Режимът в България обаче жестоко отмъщава на останалото в родината негово семейство. Самият Илко получава задочна 7-годишна присъда за бягството.

Родителите му са задължени да платят разноските по обучението му, макар Минев днес да изтъква, че сумата не е била толкова голяма. Брат му Денислав е уволнен от института за ядрена физика в София, в който работи.

В Бразилия Илко Минев пристига в Сао Паулу и веднага започва работа във фирмата за битова електроника ТСЕ. Само след шест месеца тя отваря фабрика в Манаус, столицата на тропическия щат Амазония и свободна икономическа зона, и изпраща него за свой представител там. Точно в сърцето на бразилската джунгла, наричана “белия дроб на Земята”, започва новият живот на Илко.

Малко по-късно той захваща свой собствен бизнес в Манаус. Там среща красавицата Нора – дъщерята на заможния и почитан евреин Самуел Беншимол. Самият Илко Минев също е евреин по майчина линия и изповядва юдаизма.

Беглецът се жени за Нора и се включва в семейния бизнес на своя тъст. Той се състои от две фирми. “Бемол” притежава верига универсални магазини, а “Фогаз” доставя газ по домовете.

Раждат им се две деца. Синът Денис днес е на 34 г., а дъщерята Илана – на 31. Денис дори в продължение на четири години бе министър в регионалното правителство на щата Амазония. (Виж карето на 22-а стр.)

Илко Минев навлиза много бързо в семейния бизнес, който бързо се разраства. Той започва да внася първо електроника от Япония. По-късно внася продукти на холандския гигант “Филипс”.

Скоро след това Илко Минев става почетен консул на Холандия в Манаус.

Човекът, заемал преди него този пост, умира. От Холандия предлагат именно на българина да го наследи, тъй като го познават като добър бизнесмен и търговски партньор. Сънародникът ни не се колебае нито миг.

С течение на времето Илко Минев установява контакти с родината си, откъдето внася желирани продукти, компоти и сладка, както и легендарните по онова време у нас пишещи машини “Марица”. Той действа чрез други лица, но твърди, че българите веднага разбрали кой в действителност стои зад този бизнес.

Илко Минев е приятно изненадан през 1985 г., когато един ден му се обажда лично българският консул в Сао Паулу. “Поканени сте в България на среща с живеещи в чужбина наши бизнесмени”, чува беглецът по телефона. “Но как да ида, та аз съм осъден на затвор”, пита той.

“Няма за какво да се притеснявате, заповядайте в родината.

Вие ще бъдете амнистиран”, отговаря българският представител. За всеки случай Илко Минев тръгва към родината, придружен от тъст си Самуел Беншимол. Мярката е предприета, в случай че беглецът внезапно бъде арестуван при пристигането си.

Тогава България е с доста лошо международно реноме заради преследването на турското малцинство. Отделно страната ни вече е сериозно закъсала и режимът на Тодор Живков търси контакти с имигранти, които да се опита да привлече, за да подпомогнат икономиката ни.

“Но на тази среща не се получи нищо. Питаха ни какво е необходимо, за да инвестираме в България. Всички, които бяхме дошли от Бразилия, Канада, САЩ, Западна Европа, казахме, че искаме само едно – гаранции за възвръщаемост. Не можаха да ни ги дадат и си останахме само с приказките”, спомня си Илко Минев.

Тогава той се опитал да обясни колко е лошо да липсва крайният контрол за качество. “Машините “Марица”, които внасях от България, по принцип не бяха лоши. Но проблемът бе, че в края не са проверявали какво излиза. И аз плащах примерно по 40 долара за една машина, а след това трябваше да давам по още 5 от собствения си джоб, защото при печатане буквите бяха много неравни. И така трябваше да прекратя този внос”, разказва бизнесменът.

След пътуването до родината Илко Минев е амнистиран, а българското му гражданство е възстановено. Той обаче вече е свикнал с Бразилия, където са отраснали децата му и бизнесът му върви много добре. Но посещава България доста често.

Последното му идване у нас бе в началото на месеца. Той дойде заедно с президентката Дилма Русеф и участва в двустранния икономически форум. Поканата да придружава държавния глава бе отправена от външното министерство на южноамериканската страна.

Преди година външното министерство в София предлага на Илко Минев да стане български почетен консул в Манаус и той приема с удоволствие. Дори си написва молбата за напускане до холандското правителство.

“Всичко тръгна добре. Един ден обаче отидох в столицата Бразилия на среща с българския посланик Николай Цачев. И той ми даде да разбера, макар и не в прав текст, че нещо не съм желан.”

Преди време обаче Цачев бе отзован. Процедурата по назначаването на Илко Минев за български почетен консул засега е спряна, тъй като той все още изпълнява такава длъжност за Холандия и не може да представлява едновременно две държави, казаха за “24 часа” от външното ни министерство. Но допълниха, че ще го назначат, щом бъде освободен от предишния пост.

“Очаквам до края на годината да приключа с холандското почетно консулство. За мене ще бъде чест да представлявам България”, казва Илко Минев.

Съвсем скоро му предстои пенсиониране и сдаване на бизнеса. И той спокойно ще се радва на живота и на внучетата си Самуел и Ели.

Показателно е, че Илко Минев няма никакво намерение да се пише дисидент, макар да не липсват основания за това. “Да, наистина имаше много неща в онази България, с които не бях съгласен. Но не мога да бъда сравняван с Жерминал Чивиков.

Избягах не защото исках, а защото ме принудиха.

И сега ми е смешно да гледам какви антикомунисти са се навъдили. Все пак познавам доста от тези “герои” от онова време, но предпочитам да не ги коментирам”, казва някогашният беглец.

Той винаги е мразил привилегиите. Вуйчо му е един от много малкото български евреи, починали в български трудов лагер по време на Втората световна война. Семейството на Илко Минев никога не помислило той да бъде обявен за активен борец, което щяло да му донесе доста ползи.

Любопитното при Илко Минев е, че е избягал от една диктатура – лявата, и е отишъл при друга – дясната.

“В България се опитваха да правят всичко законно. Осъждаха те на процес. В Бразилия много често нямаше дело и държаха дисидентите дълго време без присъда в затвора.

Докато от България противниците на властта не можеха да отидат в чужбина, в Бразилия имаше девиз “Или я обичай, или я напусни”. Да, имаше осъдени като самата Дилма Русеф. Но много пъти товареха дисиденти на самолетите и ги пращаха навън. Имаше и икономически подем, но той бе с цената на огромни заеми. И точно диктатурата докара Бразилия до хиперинфлация. Слава богу, и двата режима са вече минало”, завършва Минев.
Изчезна в джунглата, дириха го с хеликоптери

Илко Минев и синът му Денис заедно с още едно приятелско семейство изчезнаха в джунглите на Амазония на 18 ноември 2006 г.

По чудо всички бяха спасени след неколкодневно издирване с хеликоптери.

Общо петима души отплавали с едно кану и един каяк към градчето Риу Прету да Ева. Маршрутът им бил по една малка река, вливаща се в приток на Амазонка. Групата обаче не подозирала, че е попаднала в едно от най-девствените места на най-гъстата джунгла в света. Хората били подведени от карта на Google Earth, направена по снимки от въздуха.

“Изобщо не предполагахме, че малката река може да се окаже толкова буйна. Внезапно лодките ни се понесоха с голяма скорост потечението”, разказва Илко Минев, който и днес потреперва при спомена за премеждието.

Внезапно реката изчезнала и се превърнала в огромно мочурище. Изчезнал и обхватът на мобилните телефони. На третия ден решили Денис Минев и семейният приятел Рикарду Леви да тръгнат с каяка и телефоните в опит да стигнат до някой град. А Илко и останалите с него двама души рязали 50-метрови дървета, за да запалят огън и да ги забележат по пушека.

В това време вдигнати по тревога хеликоптери летели над джунглата. Пушекът обаче бил забелязан едва след два дни. Екип пристигнал в джунглата и спасил Илко и двамата му спътници.

А Денис и Рикарду били открити след още един ден. В един от хеликоптерите бил бащата, който направлявал спасителите.
Синът му Денис се издигна до министър в Амазония

Денис Минев – 34-годишният днес син на Илко Минев, всъщност се оказа първият българин, заел висок държавен пост в Бразилия.

Той бе министър на планирането на щата Амазония от 2006 до 2010 г. Минев-младши подаде оставка от поста си след изборите преди година, когато бразилците гласуваха в един ден 2 в 1 – и за губернатори. Тогава те избраха габровската потомка Дилма Русеф за държавен глава.

“Денис винаги е бил будно момче. На млади години той завърши средно военно училище в Манаус. Такова образование в Бразилия е доста престижно”, хвали се Илко Минев.

След това по настояване на родителите си отишъл да изкара висшето си образование в САЩ. Бил приет в почти всички университети, за които кандидатствал, но избрал този в Станфорд, Калифорния, който е един от най-престижните в страната.

Завършил с отличие икономически науки и изкарал магистратура. После постъпил на работа в голяма американска банка и участвал в приватизацията на бразилската минна компания “Вале ду Риу Досе”. След десет години в Щатите обаче Денис въпреки голямата си заплата решил да се върне в Бразилия и да работи за семейната компания “Бемол”.

През 2006 г. тогавашният губернатор на щата Амазония Едуарду Брага търсел спешно добър специалист по икономика, за да го назначи за министър на планирането. И поканил на поста Денис Минев, у когото видял надежден човек.

Като министър синът на Илко Минев няколко пъти се срещал с Дилма Русеф, която тогава била шеф на кабинета на президента Инасиу Лула.

Публикация на: http://www.24chasa.bg