Arquivos de Categorias: Brazil

Brazil Immigration and Settlement – Mega Pack

Escrito por em abril 19, 2012 Nenhum comentário

The Brazil Immigration and Settlement Mega Pack have been developed by Brazilian professionals – immigration lawyers, accountants, investment specialists, etc. to help potential immigrants in the quest to their new country of choice.

It consists of 14 E-books in PDF format, covering the following 5 major areas of interest:

Law:

- Obtaining visas for Brazil (27 pages)

- Establishing a company in Brazil (19 pages)

- Making private equity and venture capital investments in Brazil (21 pages)

- Protecting intellectual property in Brazil (29 pages)

- Understanding the entertainment and sport law in Brazil (15 pages)

- Doing government contracts in Brazil (17 pages)

Environment:

- Obtaining environmental permits in Brazil (36 pages)

Infrastructure:

- Understanding legal aspects on doing infrastructure business in Brazil (40 pages)

Finance and Administrative:

- Doing cash management in Brazil (24 pages)

- Obtaining financing in Brazil (28 pages)

- Investing in Brazil (21 pages)

Logistics and Facilities:

- Importing into Brazil (28 pages)

- Protecting people and property in Brazil (28 pages)

- Integrating logistics in Brazil (15 pages)

=> The Brazil Immigration and Settlement Mega Pack will guarantee your fast-start and save you thousands of dollars in consultation fees!

=> It is an EXCLUSIVE product, not sold ANYWHERE else on the Internet!

Payment is guaranteed by PayPal and you’ll receive download link by email right after their authorization.

We guarantee 100% satisfaction or your money back, no questions asked!

Click below and get your copy right NOW!

 

—

Rio de Janeiro – one of the most expensive cities in Brazil

Escrito por em março 6, 2012 Nenhum comentário

 

Living in Rio de Janeiro can be a real dream: Great restaurants, beautiful scenery, beautiful people and different cultures, but nothing is quite good as it seems. A standard middle-class way of life in Rio de Janeiro is not easy as it seems.

Introduction

Being the 12th most expensive city in the world, in Brazil, Rio de Janeiro is only behind So Paulo (10th place) in accordance with the research classified 214 cities, living in cities like Rio de Janeiro has higher cost for transportation, living, food, goods, entertainment and clothing.

The purpose of this article is to look at the cost of keeping a middle-class Western European life standard in Rio. Initially have in mind that the living costs will vary from person to person, depending on what you plan to relinquish.

Lodging

The housing is certainly the most problematic topic when we talk about expensive prices in Rio de Janeiro. Depending on where you work, it is better to live near your job, as neighborhoods are far apart, and public transport is still under development. Prices of renting or buying a property depend on the neighborhood you choose to live in.

Very poor people, especially those who live in extremely poor areas, such as favelas, sometimes spending more than five hours commuting to work. It is important to say that traffic and public transport is not good enough to support the population.

Transportation

The public transport in Rio de Janeiro is not good enough to support the entire population. Subways are still better than buses, but they do not cover the entire city. Taxis are very easy to find in Rio de Janeiro, but the ride price is not too cheap, riding from Copacabana to Ipanema, you’ll spend more or less 12 BRL, so if you’re going to get a taxi every day, you are better by a car.

Food and Beverages

Food is not the most expensive item in Brazil, so Brazilians spend most of their income to buy food. Eating and drinking costs are largely the same throughout the country, with only a few things vary.

Entertainment

Fun in Rio de Janeiro is not complicated. The city has activities for all kinds of people. You only need to choose what pleases you most. The very good point is that during the day, most of the events are free.

During the day the beaches, exhibitions, theaters, parks and street entertain those who love to have fun, followed by the sun. There are activities throughout the city and sites specialized only in this kind of fun.

During the night there are the famous pubs and bars where people go to their famous Happy Hour. For those who love the night clubs and party all night, Rio de Janeiro offers music nights for all types of music lovers. Prices start at zero (especially for women) and can reach BRL 400.

Living in Rio de Janeiro may or may not be a good deal, it depends mostly on what lifestyle meets your needs. Something you should always remember is having a middle class way of life in this city is not so cheap. Keep in mind that costs can be reduced, depending on what you are willing to let go.

Immigrating to Brazil? Learn real Brazilian Portuguese first!

Escrito por em março 5, 2012 Nenhum comentário

Whether you are just traveling in Brazil for a week or two, or if you eventually want to be using your Portuguese fluently in high powered business meetings, this website is the place to start your Brazilian Portuguese adventure ==>

 

Brazilian Portuguese (Portuguese: português brasileiro or português do Brasil; pt-BR) is the group of dialects of the Portuguese language written and spoken by roughly all of the 190 million inhabitants[1] of Brazil and by a few million Brazilian emigrants, mainly in the United States, Paraguay, Japan, Portugal, and Argentina.

Some authors compare the differences between Brazilian Portuguese and European Portuguese to those found between British and American English,[2] while others see the differences between Brazilian and European Portuguese as greater or much greater.[3][4] The differences in the spoken language are much more pronounced than the differences in the formal written language.[3] As many as 1% of the words are different and limited mainly to flora, fauna, foods, etc. As with many languages, the differences between standard Brazilian Portuguese and its informal vernacular are marked, though lexicon and most of the grammar rules remain the same. Nonetheless, there are still scientific debates about the status of that variant due to those differences, especially whether or not it would be a case of diglossia.

Nevertheless, the comparatively recent development of Brazilian Portuguese (and its use by people of various linguistic backgrounds), the cultural prestige and strong government support accorded to the written standard has maintained the unity of the language over the whole of Brazil and ensured that all regional varieties remain fully intelligible. Starting in the 1960s, the nationwide dominance of television networks based in the southeast (Rio de Janeiro and São Paulo) has made the dialects of that region into an unofficial spoken standard for the means of communication, as well.

From Wikipedia, the free encyclopedia

Копакабана – перлата на Рио де Жанейро

Escrito por em março 5, 2012 Nenhum comentário

Копакабана е най-популярния плаж в никога не заспиващата бивша столица на Бразилия – Рио де Жанейро и един от най-красивите в света. Разположен е в едноименния стар бразилски квартал и заема цели 4 км. Плажната ивица се простира от Посто Доис (Posto Dois) до Посто Сеис (Posto Seis), като в двата й края има исторически крепости. Форт Копакабана е построен през 1914 г. и се намира в южната част на Посто Сеис, а Форт Дуке де Кашиас (Duque de Caxias) е издигнат през 1779 г. в северната част.

 

Първоначално Копакабана е било малко безизвестно рибарско селце. С построяването на луксозният хотел Копакабана Палас през 1923 г. славата на квартала и лазурната брегова линия се разраства и започва постепенно да привлича все повече туристи. Филмови звезди, кралски особи и известни знаменитости са отсядали в бутиковия хотел, благодарение на който плажа става световно известен. През годините в района се появяват още много нови, внушителни и по-модерни постройки и хотели, но до ден днешен Копакабана Палас запазва соята красота и туристите не пропускат да се полюбуват на величествения му вид.

Плажната ивица безспорно е мечтана дестинация за лятна ваканция от милиони хора по света. Тълпи от туристи прииждат ежегодно в Рио де Жанейро, за да усетят невероятната атмосфера, която блика от Копакабана и съседната плажна ивица Ипанема. Реално двата плажа са едно цяло и само краските на пешеходната алея определят границите им. Не по-малко прочут е и булевард Авенида Атлантика, който опасва крайбрежието. Тук са концентрирани едни от най-добрите заведения, в това число кафенета, ресторанти, барове и дискотеки. Нощният живот е цяло преживяване и едва ли има еквивалент някъде другаде по света.

Копакабана не е притегателна сила само за летните ваканции. Над 2 милиона туристи от цял свят предпочитат да празнуват новогодишните празници тук, танцувайки боси по пясъка на фона на латиноамериканските ритми. По традиция всички са облечени в бяло, алкохола и коктейлите са в неограничени количества, а когато удари 00:00 часа небето се изпълва с хиляди изригващи фойерверки.

Материал от: http://www.hobyto.com

Животът на българите в Сао Пауло, Бразилия

Escrito por em fevereiro 24, 2012 Nenhum comentário

“Далече от Родината” – Интервюта на журналистката Миролюба Бенатова от bTV с български имигранти живеещи в Сао Пауло, Бразилия.

—

Карнавал 2012 – Рио де Жанейро

Escrito por em fevereiro 13, 2012 Nenhum comentário

—

Рио де Жанейро (на португалски Rio de Janeiro, което означава януарска река) е град в Югоизточна Бразилия, център на щат Рио де Жанейро.

Населението на града е около 6 100 000 души (2006), а на градската агломерация — около 11 582 000 милиона души (2009). Рио де Жанейро е вторият по големина град в Бразилия след Сао Пауло и служи за столица на страната от 1764 до 1960, когато столицата е преместена в Бразилия. През 1808-1821, градът е столица на Португалската империя.

На хълма Корковадо се намира прочутата статуя на Иисус Христос, наречена Христос Спасителя. Рио де Жанейро е известен и с карнавала, който се провежда там всяка година.

Местните жители наричат себе си кариока (‘carioca’). На местния диалект на народа на тупи, който говори гуарански език cari означава ‘бели хора’, а oca — дом, т.е. „домът на белите хора“.

Официален сайт на Карнавала: http://g1.globo.com/carnaval/2012/

—

Carnival of Brazil: The Grandest Festival in the World

Escrito por em fevereiro 10, 2012 Nenhum comentário

With its pulsating Samba beats, colorful parades and sexy dancers, the Carnival of Brazil is probably one of the grandest festivals in the world. And, we only have about a week towards its celebration. If you want to book your reservation, you must do it without delay now that the people are already coming from all parts of the globe.

The Carnival of Brazil is annually held 46 days before the Easter Sunday. In particular days of Lent, the Roman Catholics as well as other Christians, abstain from meat. This activity was originally called “carnelevare” which literally means to “raise” the meat. In essence, carnelevare means to remove the meat. The roots of the Carnival are traced back to Saturnalia, a pagan festival which was adapted to Christianity. This is the season wherein the Roman Catholics practice discipline in the spirit of repentance. At the same time, the festival is a preparation for Christ’s passing and resurrection.

In other versions, Saturnalia was a local festival wherein masters exchange clothes with their slaves in a day of drunken festivity. The Roman Catholics merged this celebration with their Bacchanalia, the feast in honor of Bacchus who is the Roman counterpart to the Greek Dionysius. Originally intended as a prelude to Ash Wednesday, the Carnival quickly developed into a feast of indulgences – a massive revelry of grasping food, music, sex and alcohol for the last time – just before the 40 days of abstinence, fasting and personal reflection. In this account, the word Carnival comes from the Latin word Carne Vale which means “goodbye to the flesh.”

And now that the roots are interesting enough and whichever versions you take, you can no longer deny that the Brazilian Carnival is famous. Nothing can top the parade of countless awesome floats, thousands of drummers, singers and dancers who wear elaborate costumes and sometimes almost no costume at all. Well, that is one thing that the Carnivals of Brazil have in common; the festival has several different versions.

Carnival of Brazil: Rio de Janeiro Style

In 1961, the modern carnival was born in Rio de Janeiro. Today, we call it the Rio Carnival. This festivity dates back to the time when Entrudo, a Portuguese festival wherein participants used to throw food, water and mud in the streets. This event often leads to riots which are closely similar to the modern Andean Carnival. The first masquerade and ball party was held in 1840. A decade later, the parade included floats that were drawn by horses and military bands.

However, samba was not part of the celebration until 1917. The samba is a mixture of different music such as Cuban habanera, African batuques, European polka, and Angolan semba. The modern samba that we know today is from the black Brazilian who arrived in Rio in 1888, after the slavery in Brazil was abolished.

Today, the carnival is organized by samba schools that in essence are neighborhood associations that provide various community needs such as health care and education. The Rio Carnival is the most famous in the world.

Carnival of Brazil: Salvador de Bahia Style

Salvador de Bahia is Brazil’s first government capital from 1549 to 1763. And although much has changed, the city remains as the country’s center for music. Aside from being the Portuguese sugar capital, the city flourished because it was the center for slave trade. No wonder why it has become the largest center for African culture in the Americas. It is obvious despite the streets made of cobblestone and colonial architecture because amidst these creations, the remarkable Bahian beat is audible from audio speakers.

This beat becomes overwhelming when hundreds of drummers are out in the streets. The drummer parade begins at noon and ends up the morning of the following day. According to Carlinhos Brown, a Bahian superstar, they play to celebrate happiness because the carnival is for everyone, not only for those who have money.

This year, the Carnival will be held on February 19 and 20. You heard it that the carnival is for everybody and if you have planned to be there and march in the parade, there is no reason for you not to indulge in one of the world’s most wonderful festival; and that is the Carnival of Brazil.

Нов прочит на пътеписа на Стоян Омарчевски, посветен на Бразилия, от Георги Н. Николов

Escrito por em fevereiro 8, 2012 Nenhum comentário

През 1923 г. в София, Държавна печатница, като поредица от Библиотека на Българския земледелски народен съюз, издава книгата на Стоян Омарчевски “Към Екватора”. Тя носи и уточняващо подзаглавие: “на Световното изложение в Рио де Жанейро, Бразилия – Южна Америка”. То се провежда година преди това и е описано от автора като пратеник на управлението на Стамболийски, и по стечение на обстоятелствата – негов просветен министър. Поводът за пътешествието е достатъчно значим: “Българското правителство биде поканено чрез Министерството на търговията, промишлеността и труда, това на Народното просвещение и това на Външните работи, да участвува в праздненствата по случай 100-годишнината от независимостта на Бразилия в южна Америка. Бразилското правителство в поканите си, които беше отправило до респективните министерства, съобщаваше, че на 7 септемврий 1922 год. то, покрай тържествата, които ще ознаменуват независимостта на Бразилия, урежда и едно всемирно изложение, на което канеше и българската държава да участвува”.

Книгата на Омарчевски, предполагаемо първа за тази страна и за Латинска Америка в литературната ни история, е пътепис. Обаче в него преобладават пред красотите на природата в посетените места, политически и социални наблюдения. Те са подкрепени с подробни статистически данни в самостоятелен раздел от книгата – “Бразилия в географско, историческо, етнографско и икономическо отношение”. Тази част от книгата може да бъде и самостоятелно издание, а заедно с другите части: “От Париж за Бордо към Екватора”, “Връщане към България”, “Сан-Пауло” и пр., съставят обща панорама на разказа…

Размисли, изводи и чувства придружават политика Омарчевски по пътя към далечния континент. Безспорно е поласкан, че само неговата страна от балканските държави е получила покана за изложението. На борда на “Масилия” наблюдава новоизбрания председател на Аржентинската република д-р Алфонзо Алвеар, доказал се в политиката със самостоятелно мислене. Пак “Масилия” го среща с френски и белгийски депутати, отправили се в същата посока. Корабът поражда в спомените му асоциации, които случаен пътник трудно би доловил: “Параходите за далечно презокеанско пътуване представляват от себе си, както е известно, движещи се градове. Пътниците в тях принадлежат на всички класи и съсловия на човешкото общество: между тях ще срещнете работници, занаятчии, търговци, малки и големи, учени, общественици, пък и държавни глави… Пътниците принадлежаха на различни племена и народности: европейски и американски: тук се срещаха редом с французите… англичани, испанци, португалци, италиянци, руси, шведи, българи, аржентинци, бразилци, урагвайци и пр. пр.” Авторът прави опит да изведе характерни черти от физиономичността на отделните националности на борда. Да ги обясни с исторически превратности, закалили духа на хората в отделни граници и държави. И така да подреди в коловоза на човешкото развитие първенствуващата роля на отделни нации пред множеството на други, пръснати в разни континенти и все още съзиждащи своята многолика идентичност. Всичко това е предадено с бегли щрихове на страниците, посветени на тържествено посрещане на кораба с делегациите в някои пристанища, за традиционното веселие при прекосяване на Екватора. А за финал е отворена врата за същинското повествование – пристигането в Рио… Ознаменувано с 21 топовни салюта от бреговите укрепления за всяка от делегациите. В чест на българските представители – също.

Тук не ще се спираме на отделни описания на паради, аудиенции с официални лица, първи впечатления от Бразилия и от въпросното изложение. Но “Към Екватора” е преди всичко пътепис на политическото послание. И в случая – на международна добронамереност, при която “българската делегация бе предмет на особено внимание. Дошла от другия край на земното кълбо, тя будеше интерес всред мисиите на Мексико, на Перу, на Чили, на Аржентина, на Панама, на Сан-Салвадор, на Северна-Америка и всички се интересуваха да знаят, коя държава представляваме ние, какво представлява тази държава и този народ от себе си. България беше известна на всички тия мисии, поради епическите борби през Балканската война, а участието на България през световната война на страната на Централните сили будеше в тях най-тъжни спомени и впечатления. Епическите борби на българското племе в неговите походи към Цариград будеха най-добри спомени и най-добри впечатления във всички ония, с които имах честта да говоря за България”. Все пак Омарчевски откровено споделя, че се стреми най-пълно да реализира възложените му правителствени задачи. Сред тях е организиране на етнографска изложба и към нея представяне на такива емблематични стоки, като тютюн, розово масло и малиновка; търсене на тесни контакти с бразилски политици, за да бъдат те запознати с тежкото положение у нас след Ньойския договор и съдействието им клаузите му да бъдат смекчени. А най-вече задълбочено опознаване на латиноамериканската държава, за да се установят с нея дипломатически, икономически и културни връзки, с което трудностите на автора започват.

Първопричината е, че в павилионите на изложението установеният ред не допуска странично присъствие. С настойчивост Омарчевски успява да организира изложбата, дарявайки всички експонати на местната фолклористика. Общо 58 на брой, те включват носии, музикални инструменти, кратунки, бъклици, ножчета, сурова коприна, дървени чашки, чанти, тъкани с шевици, гаванки, солници… Бродериите са удостоени с наградата Grand prix, а розовото масло – с Hors concours. Оказва се, че то, по примера на бай Ганьо, отключва тежки дипломатически порти, а местни парфюмери изявяват желание веднага да се снабдят с него. Това са само детайли от пребиваването на автора сред тържествата за вековния юбилей. Той пътува много. Среща се с разни хора и навсякъде е радушно приет. Днес някак странно звучи посещението му в модерен за времето бразилски затвор, а описанието – урбанистично и с ясна полза за обществото извън стените: “Посрещнат в самия двор от арестантската музика със “Шуми Марица”, разгледах целия затвор, и в моя чест в двора затворници отдадоха почест на българския национален флаг, който беше издигнат всред двора. Този затвор, строен от французки инженери и архитекти, възлиза на стойност повече от 45 милиона французки франка, или кръгло един милиард български лева. В него аз видях зали за обучение на неграмотните затворници и ме е срам да призная, че подобни няма дори в нашия Университет. В този затвор се приемат затворници от цяла Бразилия от 18 до 30 годишна възраст. Цялото обучение там и целия затвор е поставен на военна нога. Ежедневно затворниците водят по два часа военно обучение, имат си собствена музика от затворници, имат си шивални, резбарско отделение, дърводелско отделение, фотографско отделение и стаи за занимание. Затворът е единочен, за всяко лице има килия, в която се пущат няколко вида електрически светлини в зависимост от поведението на самия затворник – ако се държи прилично, по-добре, оставя му се повечко светлина. Това е всичко друго, но не и затвор. Човеку трябва да се каже, че това е затвор, за да разбере, че това не е никакъв затвор, а най-модерно учебно-възпитателно заведение”. По страниците откриваме впечатления от армиите на Мексико, Япония и редица страни, участвали във военния парад. Споделени мисли за възхода на икономиката и селското стопанство само за 100 г. И препоръки към българските изселници добре да помислят. Защото тук се търсят не само здрави мускули, но и професионална квалификация, а нашите земеделци не познават отглеждането на специфичните култури – кафе, банани, какао, захарна тръстика, каучукови палми и т.н. В “пътните бележки” Омарчевски отделя внимание на развитието на науката и изкуствата, на външната бразилска политика, на социалната картина и какво ли още не. Те са опит за вникване в същността на държавата-домакин като пример за многостранен просперитет в сравнително кратко време. И като бъдещ дипломатически партньор на България.

Авторовите разсъждения за причините, създаващи емиграция, представят добронамерен политик, който би желал народът му да има поминък в собствената си родина. И едновременно отрича колонизацията на световни територии, защото потиска местните хора, култури и просперитет. “Към Екватора” е творба, освободена от рамките на политическата принадлежност, която  прави Омарчевски министър. В ролята на автор той предпочита да поглъща впечатления с широко отворени очи и да ги разкаже точно, ясно, реалистично. Той се възхищава от наблюдавания напредък и е изпълнен с надежда, че и на страната му предстои бурно развитие  – разсъждава като българин, тръгнал да опознае света и да представи на далечен континент народопсихологичната си същност. Знаем, че след завръщането си настоява пред царя първите бразилски държавници да получат наши отличия и те наистина са наградени с ордени за граждански заслуги. Като самата книга признателно съхранява имената на г-жа Епитасио Песоа – съпруга на тогавашния председател на Бразилската република и на дъщеря им Лаурита Ража Габалия, на които Омарчевски поднася розова есенция от България. На политика Амилкар Маркезини, д-р Брунолуп – директор на Националния музей в Рио де Жанейро, д-р Нимайер – главен директор на търговското изложение и пр. още изтъкнати люде, помогнали за популяризирането на българската индустрия, история и фолклор в тези далечни вече времена. А  следващите контакти между двете страни са запечатани в аналите на дипломатическата история. Защото “държим за едно по-тясно общение на народа ни с други цивилизовани народи, защото само по тоя начин ще можем да встъпим в културни и търговски сношения със света – и ще заставим последния да гледа на нас с други очи”. Доколко надеждите на политика Стоян Омарчевски са се сбъднали от позициите на днешния ден,е отделна тема. Но е истина, че книгата му, с художествената си и статистическа познавателна стойност, представлява илюстрация на изпреварващо времето си мислене. Което я прави стъпало в развитието на пътеписа за българската литературна история…

Материалът е предоставен за публикуване от автора Георги Н. Николов.

Bulgarians in South America

Escrito por em fevereiro 3, 2012 Nenhum comentário

From Wikipedia:

Bulgarians (Spanish and Portuguese: búlgaros) have been settling in South America (Bulgarian: Южна Америка, Yuzhna Amerika) as economic emigrants since the late 19th century. Their presence has been documented in Uruguay since 1905, in Argentina since 1906 and in Brazil since the early 20th century.

The Bulgarian diaspora in South America is strongest in Argentina, where 40,000 people of Bulgarian descent are thought to live, the diaspora itself assessing its size to be at least 80,000. However, according to official data, only around 3,000 people have declared Bulgarian nationality in Argentina. Bulgarians mainly live in Buenos Aires, Berisso, Mar del Plata, Presidencia Roque Sáenz Peña, Las Breñas and Comodoro Rivadavia. The most significant wave of emigration was in the 1920s, following World War I, when over 20,000 Bulgarians (mostly from northern Bulgaria: around Veliko Tarnovo, Lovech, Pleven, Vratsa and Targovishte) settled in Argentina. Some of them formed a compact community in the agricultural Chaco Province, introducing the first tractor to Chaco.

According to estimates, 1,800–5,000 Bulgarians live in Brazil, chiefly in Rio de Janeiro, São Paulo, Porto Alegre and Belo Horizonte, including many Bessarabian Bulgarians and some Bulgarian Jews and Bulgarian Armenians. The most famous Brazilian of Bulgarian origin is President Dilma Rousseff from the Workers’ Party. Her father Pétar was born in Gabrovo and, as an active member of the Bulgarian Communist Party in the 1920s, had to flee from Bulgaria in 1929 due to political persecution. Rousseff’s wide margin over her rivals sparked a “Dilma fever” in Bulgaria.[1] Although she does not speak Bulgarian and has never been to Bulgaria, she said in an interview that she does feel like a Bulgarian to a certain extent.[2]

A notable Bulgarian diaspora also exists in Uruguay, numbering around 2,000. Most Bulgarians in this country live in Montevideo, with some in Fray Bentos, Punta del Este, Maldonado, Durazno and Rocha. In the late 1920s, there were around 4,000 Bulgarians in Uruguay.

A smaller number of Bulgarians have also settled in Chile (today around 150, mostly in Santiago), Venezuela (today around 130), Peru, Paraguay, Colombia. Out of South America, there are also figures for Mexico (today around 250–300, mostly in Mexico City), and Cuba (today around 200, mostly in Havana).